Дипломат: България говори за газова незамисимост, но подсигурила ли я е?

ЕС върви по пътя на енергийната свобода от руската зависимост, но все още е трудно да се каже, кога и какви количества природен газ могат да бъдат доставени от Близкия изток. Това заяви пред БГНЕС Мирослав Зафиров, дипломат от кариерата и експерт по Близък изток.

Относно перспективите за ЕС и възможността съюзът да замени руския газ с такъв, който се добива в Близкия Изток, Зафиров изтъкна предприемането на стъпки от страна на Брюксел в посока на намаляване на влиянието от руските енергийни доставки, след инвазията на Москва в Украйна. „Преди няколко седмици посещението на председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен в Израел и в Египет завърши с подписване на тристранен меморандум, което е ключово, тъй като чертае контурите на бъдещо сътрудничество между ЕС и потенциалните доставчици от Източното Средиземноморие“, каза дипломатът.

Според него едва ли в средносрочен план Израел ще бъде в състояние да компенсира недостига на газ. "Страната няма и такава претенция, но самият тристранен меморандум е една безусловна индикация, за това че ЕС вече върви по пътя на т.н. енергийна свобода от руската зависимост", обясни Зафиров. Той допуска, че в по-дългосрочен план ЕС ще стигне там, до където се е запътил, и това ще има значение за България.

Зафиров коментира и възможностите Катар да снабдява със „синьо гориво“ страните от ЕС. Той отбеляза, че според мнението не енергийните експерти емирството ще започне да увеличава постепенно своя потенциал за добив на газ след 2024 г.

„Това също така е свързано със самата инфраструктура в Европа по отношение на прием на втечнен газ. Германия няма възможност да внася самостоятелно втечнен газ в момента, тя няма терминал. Берлин също не е мислел за алтернативни начини да се замени руската зависимост“, отбеляза дипломатът.

Той припомни, че има и геополитически фактори, които имат значение при разширяването на добива на газ от Катар. Става дума за това, че най-голямото находище емирството дели заедно с Иран, а все още не сме близо до разрешаването на проблема между Техеран и Вашингтон и възстановяване на ядреното споразумение. Претенциите на Иран на газовия пазар също не трябва да бъдат забравяни.

Зафиров обърна внимание и на още един фактор, който може да изиграе ключово значение за стабилността на страните от Близкия изток и Източното Средиземноморие и той е свързан продоволствената сигурност, тъй като регионът е зависим от доставката на жито, особено от Русия.

"Важно е да се отбележи също така, че стабилността на доставките на енергийни източници, специално на газ от Източното Средиземноморие и Залива, зависи от продоволствената сигурност. В момента се намираме в състояние на война, което заплашва доставките на храна, а държави, като Египет, са зависими от такъв тип доставки и когато се опитваме да разсъждаваме геостратегически, нека да мислим и за обратната връзка – как житото достига до тези пазари, колко бързо се случва, в какво количество и дали това застрашава по някакъв начин сигурността“, каза той. „Такъв проблем имаме в Ливан, Сирия, Ирак, Либия и един недостиг на храни може да се окаже проблем за пътищата за доставка на газ и ситуацията може да стане доста по-проблематична и сложна", предупреди експертът.

На въпрос касаещ възможността за България да получава енергийни доставки от Близкия Изток, Зафиров припомни, че София вече е правила опити за договаряне на количества газ от държави от Близкия Изток, но безуспешно. И не винаги причината за това трябва да се търси у нас.

"За България би било по-добре в случая да бъде част от колективната система на ЕС за получаване на природен газ. Не знам дали София има потенциала да договаря сама количества „синьо гориво“, но това, което ме притеснява е как непрекъснато говорим, че сме 100% независими от руския газ, но не съм убеден дали сме успели да подсигурим тази независимост. Ние договаряме енергийни доставки, които не създават у населението чувство за предсказуемост", заяви дипломатът.

Той предупреди, че това вкарва България в една нестабилна вътрешнополитическа плоскост, което налага бързи действия за договаряне на количества газ от държави в Близкия Изток и Средна Азия, но доколко такива преговори се водят е трудно да се прецени.