ООН: Настъпва зима на световното недоволство, планетата ни гори

Мащабната световна среща на върха на ООН бе открита със строго предупреждение от страна на ръководителя на световната организация за предстояща "зима на световното недоволство" от нарастващите цени, затоплянето на планетата и смъртоносните конфликти.

След две години на пандемични ограничения и видеообръщения, Общото събрание на ООН отново поиска от лидерите да присъстват лично, ако желаят да говорят - с единственото изключение, направено за украинския президент Володимир Зеленски.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, макар да приветства усилията за глобално сътрудничество, предупреди за тежкото състояние на планетата, съобщава АФП.

"На хоризонта се задава зима на световното недоволство", заяви Гутериш при откриването на годишната сесия на Общото събрание. "Доверието се руши, неравенствата се разрастват, планетата ни гори. Хората страдат - като най-уязвимите страдат най-много."

С повишаването на глобалните температури и с неотдавнашното наводняване на част от Пакистан с размерите на Обединеното кралство, Гутериш се нахвърли върху компаниите за изкопаеми горива и "самоубийствената война срещу природата".

"Нека си го кажем както си е - нашият свят е пристрастен към изкопаемите горива. Време е за интервенция. Трябва да потърсим отговорност от компаниите за изкопаеми горива и техните поддръжници", заяви Гутериш.

Той призова всички развити икономики да обложат с данък печалбите от изкопаеми горива и да отделят средства както за компенсиране на щетите от изменението на климата, така и за подпомагане на хората, които се борят с високите цени. "Замърсителите трябва да плащат", каза Гутериш.

Украйна на фокус

В първия ден на срещата участват френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц, лидерите на двете най-големи икономики на Европейския съюз, който се мобилизира за налагане на строги санкции заради руската инвазия в Украйна.

"Тази година Украйна ще бъде много високо в дневния ред. Тя ще бъде неизбежна", заяви пред репортери в Ню Йорк топ дипломатът на ЕС Жозеп Борел. "Има и много други проблеми, знаем. Но войната в Украйна предизвиква шокови вълни по целия свят".

Германският министър на външните работи Аналена Бербок обеща да подкрепи страните, които са най-тежко засегнати от последиците от войната, докато отиваше към Общото събрание.

"Драматичните последици от бруталността на руската агресивна война и заплахата й за мирния ред в Европа се усещат ясно и в много други региони на света", заяви Бербок.

Руският външен министър Сергей Лавров също присъства, въпреки враждебната реакция от страна на Съединените щати.

След като войната в Украйна доведе до световна зърнена криза, гладът стана друг важен въпрос в дневния ред. Повече от 200 неправителствени организации призоваха лидерите, събрали се за Общото събрание, за спешни действия за "прекратяване на спираловидната глобална криза на глада".

"В 45 страни по света 50 милиона души са на ръба на глада", заявиха те, като добавиха, че всеки ден от глад умират 19 700 души, което означава по един човек на всеки четири секунди.

Разговори между съперници

Сред другите лидери, които ще говорят днес, е турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който се изявява като посредник между Русия и Украйна, включително чрез сделка за доставка на крайно необходимото за света зърно. Очаква се също така Ердоган да се срещне в Ню Йорк с израелския министър-председател Яир Лапид, което представлява драматично възстановяване на отношенията след острата критика на турския лидер към отношението на еврейската държава към палестинците.

В последната минута, характерна за предишните сесии на ООН, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен свика първата среща на външните министри на Азербайджан и Армения след разгарянето на бойните действия.

На първо място в дневния ред на седмицата на ООН ще бъде и Иран, чийто твърдолинеен президент Ебрахим Раиси присъства за първи пътна Общото събрание и се срещна днес с френския президент Макрон.

В интервю за американска телевизия преди пристигането си Раиси заяви, че Иран иска "гаранции", преди да се върне към ядреното споразумение, което бившият президент Доналд Тръмп развали през 2018 г. Байдън подкрепя връщането към споразумението от 2015 г., по силата на което Иран драстично намали работата по ядрената си програма в замяна на обещания за облекчаване на санкциите. /БГНЕС