Колко трябва да се притесняваме за руските референдуми в Украйна?

Подкрепяни от Русия служители в четири окупирани региона на Украйна провеждат самозвани референдуми за присъединяване към Русия. Тези така наречени „референдуми“, които Украйна и Западът осъждат като нелегитимни и фалшиви, се провеждат в продължение на пет дни, като четирите области - две в източната част и две в южната - са на фронтовата линия. Анексирането може да доведе до твърдения от страна на Русия, че територията ѝ е атакувана от западните оръжия, доставяни на Украйна. Това може да доведе до по-нататъшна ескалация на войната, пише в свой анализ BBC.

Какво се случва и защо точно сега?

Седем месеца след началото на руското нахлуване Владимир Путин е на колене. Контраофанзивата на Украйна възвърна обширни територии, завзети след инвазията на 24 февруари.

Гласуването на анекса е една от трите стъпки, предприети от Кремъл в опит да пренареди войната. С анексирането на още 15% от суверенна Украйна, Русия ще може да твърди, че територията ѝ е атакувана от оръжия, предоставени на Украйна от НАТО и други западни държави. С призоваването на 300 000 допълнителни военнослужещи тя ще може да защитава фронтова линия с дължина 1000 км. Кремъл също така криминализира дезертьорството, капитулацията и отсъствието без отпуск по време на мобилизацията.

За лидера на Русия анексирането на територии не е нещо ново. Когато през 2014 г. той заповяда на войските да завземат Крим, последва гласуване, отхвърлено като нелегитимно от международната общност.

Последното събитие също беше осъдено като незаконно от много западни държави, включително от международната група за наблюдение ОССЕ, но руските медии вече заявиха, че гласуването с "да" е извън всякакво съмнение.

То се провежда в продължение на пет дни в двете марионетни области на Русия в Луганск и Донецк на изток и в окупираните части на Херсон и Запорожие на юг.

Какво прави тези вотове фалшиви?

Вече видяхме как Крим беше анексиран от Русия през 2014 г. Макар Кремъл да твърдеше, че е получил 96,7% подкрепа, в изтекъл доклад на руския Съвет по правата на човека се казва, че само около 30% са гласували и едва половината са подкрепили анексирането. В Крим не беше произведен нито един изстрел, но в този последен случай се очаква гласуването да се проведе в разгара на война. Четирите засегнати региона са частично или напълно окупирани. В южната част на страната град Херсон в момента не е безопасно място, като руските войници се борят да удържат голяма украинска контраофанзива. Сградата на централната администрация беше поразена от серия ракети миналата седмица.

Сигурен вот е невъзможен, но въпреки това официални лица говорят за 750 000 регистрирани души и планове за включване на окупирани части от друга украинска област, Николаев, в анексираната зона.

Руските медии съобщиха, че от петък до понеделник служители на избирателните комисии ще обикалят от врата на врата с преносими урни. Избирателните секции ще работят само на петия ден, 27 септември, като длъжностните лица се позовават на съображения за сигурност. Планирано е на този ден да бъдат отворени стотици секции, като избирателите ще могат да гласуват и в региони извън техните собствени, а бежанците ще имат право да гласуват в части от самата Русия. Запорожие остава твърдо в украински ръце, така че всяко гласуване за анексиране на този регион е безсмислено. Донецк в източната част на страната е само на 60% под руска окупация и до голяма степен е в центъра на конфликта. Русия контролира по-голямата част от Луганск в североизточната част на страната, въпреки че започна да губи позиции и там.

Руските информационни агенции показаха раздавани листовки, озаглавени "Русия е бъдещето".

Голяма част от населението отпреди войната е избягало от конфликта. Ръководителят на руската пълномощна власт в Донецк, Денис Пушилин, нареди масова евакуация дни преди нахлуването.

Подкрепяните от Русия лидери се стремят да организират гласувания от няколко месеца, но решението за провеждане на гласуването беше взето само три дни преди това и намирисва на отчаяние.

Няма да има независими наблюдатели. Голяма част от гласуването ще се проведе онлайн, въпреки че длъжностните лица обещаха допълнителна сигурност в избирателните секции.

Какво ще се промени?

Съветникът на украинското министерство на отбраната Юрий Сак заяви пред BBC, че така наречените референдуми са обречени. "Виждаме, че цялото местно население е за връщане към Украйна и затова има толкова голяма съпротива и партизански движения в тези територии", казва той. При всички случаи Киев заявява, че нищо няма да се промени и неговите сили ще продължат да настояват за освобождаването на териториите.

Руският анализатор Александър Баунов казва, че самото предефиниране на окупираните територии като руска територия едва ли ще спре украинската армия, но изпраща послание за намерения към населението под техен контрол. Надеждата на Кремъл е, че Западът ще се смути от изстрелването на оръжия по земя, обявена от Москва за руска.

Обезпокоително е, че президентът Путин говори, че ще използва всички средства, с които разполага, "за да защити Русия". И в случай, че остава някакво съмнение, заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев ясно заяви, че ядрени оръжия могат да бъдат използвани за защита на анексирани територии.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен говори за "опасна ескалация", но потвърди позицията на Вашингтон, че никакви руски претенции към украинската земя не могат да отнемат правото на Украйна да се защитава.

Дори Турция, която се опита да играе ролята на посредник, заклейми вота като нелегитимен, пише БГНЕС.