Искат ли демокрация в Русия и защо там няма бунтове като в Иран?

Защо руснаците не протестират срещу диктатора, който ръководи страната им? Защо да е по-лесно в Иран или в Беларус? Миодраг Сорич посочва няколко възможни причини за летаргията на руското гражданско общество за "Дойче Веле".

Защо стотици хиляди руснаци се оставят да бъдат изпращани като пушечно месо в една престъпна и агресивна война? Защо предоставят съдбата си в ръцете на подстрекателя Путин? Защо не се бунтуват? Повечето хора извън Русия не могат да намерят задоволителен отговор на всички тези въпроси. Руснаците сякаш позволяват да им се случва всичко, което им се случва. Като отговор се сервират стереотипи за предполагаемия им национален характер - руснаците са толерантни, винаги се подчиняват на царя в Кремъл, страхуват се от свободата, както пише Фьодор Достоевски. 

Вярно е, че в момента е опасно да се бунтуват. Всеки, който агитира за мир в Русия, е заплашен от затвор и преследване. Но и демонстрантите в Иран трябва да се съобразяват с подобни последици. Въпреки това, през последните три седмици хората масово излязоха по улиците в цялата страна, за да протестират срещу бруталния режим на моллите. Десетки вече заплатиха с живота си. Но онези, които успеят да избегнат иранските полицейски сили, очевидно не са обезкуражават и продължават да демонстрират. И все пак, касапите в Техеран и други градове в ислямската страна, са не по-малко жестоки от частите на ОМОН в Москва.

Не е вярно, че руснаците не искат да се борят за демокрацията

Светът наблюдава смелите протести на иранците с възхищение. Точно така, както милиони хора навсякъде по света отдадоха почит на смелостта на беларусите, разбунтували се преди две години срещу фалшифицираните от Лукашенко избори. Или на демонстрациите на украинците, които неведнъж се бориха за демокрация. В Украйна народът надделя, в Беларус - все още не е. Но беларусите ще изправят Лукашенко пред съда, когато Путин вече не е в състояние да го защитава.

Твърдението, че руснаците нямат достатъчно желание да се борят за демокрацията, е абсурдно. Мнозина се позовават на социологически проучвания. Според тях приблизително всеки трети руснак смята, че "западната демокрация е неподходяща за Русия". Най-малкото по-възрастните мислят така. Те никога не са прекарвали дълго време на Запад. От друга страна, младото поколение е толкова космополитно, колкото и неговите връстници в Париж или Лондон. Те искат свобода, истинска (не контролирана) демокрация, просперитет и възможността да пътуват.  

Абсурдно е също, че - както твърдят православните църковни водачи - демокрацията уж подкопава морала. Обратното е вярно. Само независими от държавата съдилища осигуряват правосъдие за всички - независимо от това колко добри или лоши могат да бъдат личните отношения с политиците. В днешна Русия обаче Кремъл решава каква трябва да бъде присъдата в съдебните процеси срещу демонстрантите. Руските съдии са подставени лица на властта. В стабилните демокрации корупцията и непотизмът нямат шанс.

Травмата от 90-те години на 20-и век

Като друга причина, поради която много от по-възрастните руснаци са скептични към демокрацията, се посочват 90-те години на миналия век. Това, което те е трябвало да изтърпят тогава обаче, не е имало нищо общо с истинската демокрация. След 1991 г. старите съветски елити - бившите партийни функционери и агентите на тайните служби - по-скоро са забогатявали безгранично за сметка на обществото, контролирайки политиката с планини от пари.

Но украинците и грузинците също страдаха от това през 90-те години. В Киев, олигарсите имаха голямо влияние. Но украинците успяха да избират правителства и да ги свалят. Стандартът им на живот нарасна бавно. Страната се превърна в пример за Русия и затова стана толкова опасна за Путин. Изведнъж се видя, че демокрацията и свободата са възможни дори сред източните славяни.

Украинците ще продължат да се борят за своята страна. Те не желаят да живеят в авторитарна държава. Огромните жертви, направени от този народ, го сплотяват. Отбранителната им война срещу Русия ще ги формира за поколения напред. Ако гражданите на Русия също желаят достоен живот в свобода и просперитет, те също ще трябва да се борят за него. Точно така, както са се борили и останалите народи.