Решенията, които взима Путин, стават все по-порочни

Руската вълна от ракетни и безпилотни удари, насочени срещу Киев и други големи градове в Украйна по време на сутрешния час пик, бележи циничен отговор от Кремъл на бомбардировките на моста в Керченския пролив към Крим.

Жертвите са предимно цивилни, а това са първите удари по столицата от края на юни. Те поразиха сгради, улици, паркове и детски площадки. Електрозахранванията в Лвов и Харков бяха засегнати при атаката, която предизвика масов страх, невиждан от първите шест седмици на войната.

Малко, ако изобщо има такова, от удареното изглежда има някакво пряко военно значение и циничното решение да се атакуват Киев и други градски центрове е очевидно политическо, въпреки казаното от руския президент в понеделник сутринта.

"Беше нанесен масиран удар с далекобойни високоточни въздушни, морски и наземни оръжия по енергийните, военните командни и комуникационни съоръжения на Украйна", каза смразяващо руският президент.

Но не трябва да се забравя, че умишленото или безразсъдно насочване към цивилни и гражданска инфраструктура са просто военни престъпления, които са оставили най-малко 11 убити.

Тяхната цел е да всеят страх в ръководството на Украйна и нейното цивилно население, с надеждата, че Киев в крайна сметка ще се почувства принуден да преговаря, докато Русия все още окупира една шеста или повече от територията на Украйна.

Украйна безспорно бе разтревожена в понеделник и нейният президент Володимир Зеленски ще използва атаките, за да настоява за още по-строги западни санкции и повече системи за противоракетна отбрана на онлайн срещата на Г-7 във вторник по обяд, от която Украйна очевидно силно се нуждае.

Но въпреки целия хаос, който атаките донесоха, въпросът ще бъде дали тази атака срещу градовете ще издържи. В началото на септември Харков беше обект на жестока вълна от ракетни атаки след успеха на Украйна на бойното поле близо до втория град в страната, като доставките на електроенергия и вода бяха временно прекъснати.

Въпреки това интензивността на атаките впоследствие намаля и те нямаха голямо въздействие върху бойното поле, където Русия продължава да губи позиции в северния сектор на фронта, губейки град Лиман през последните няколко дни.

Изобщо не е очевидно, че Русия може да поддържа интензификация на ракетните удари за продължителен период от време, като се има предвид колко боеприпаси е използвала във войната досега и колко международно политическо осъждане ще предизвикат подобни атаки.

Военната реалност също така е, че руските ракетни удари няма да направят нищо, за да променят баланса на силите на място в сраженията и какъвто и страх да провокират, те няма да повлияят на желанието на Украйна да се съпротивлява, поне в краткосрочен план.

В сегашния си вид Украйна също набира позиции по пътя към Херсон на юг, както и в северен Донбас. Кремъл знае, че сегашната му военна позиция е слаба, поради което атаката от понеделник има и втора цел - да се опита да успокои твърдолинейните националисти, които са основните му критици.

Нищо чудно тогава, че Москва изглежда се опитва да приближи Беларус във войната, като двете страни обещават да разположат съвместна военна оперативна група. Но армията на Беларус е малка, само 11 700 души плюс 6 150 специални сили (повечето от нейните сили са милиция за потискане на вътрешното несъгласие).

Това може да означава, че зловещите събития от понеделник имат по-малко дългосрочно значение, отколкото може да изглежда. Но проблемът е, че след като руските сили очевидно губят позиции, вземането на решения от Путин става все по-порочно.

Москва знае, че трябва да ескалира и вече се опита да вербува затворници и да мобилизира хора, без незабавни резултати. Сега тя прибягна до вълна от масови градски бомбардировки и може да го направи отново.

Анализът е на Дан Сабаг - редактор по отбраната и сигурността на The Guardian.