Русия вече не е фактор, който да диктува европейските пазари

Европейските газови пазари изглеждат стабилизирани след сривовете покрай спирането на доставките от Русия по "Северен поток", но фючърсите за първото тримесечие показват опасения за зимния период. Инфлацията изглежда не влияе на цените на енергийните ресурси през последните месеци, тъй като тяхното силно волатилно движение не кореспондира с постоянно растящите инфлационни нива. Мерките, предложени от Европейската комисия, за ограничаване на цените на енергийните пазари са непазарни и вероятно няма да има съгласие за въвеждането им. Това коментира адв. Николай Кискинов, управляващ партньор "Владимиров Кискинов", в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Общото усещане на търговците на природен газ е, че Руската федерация вече не е фактор, който да определя нивата на европейските енергийни пазари. 15 години се опитваме да направим диверсификация, накрая спряхме газопроводите и се оказа, че може да стане.", каза гостът.

Засилването на доставките от Норвегия и допълнителните връзки като тази на Гърция и България спомага това развитие на пазарите, но Югоизточна Европа продължава да се снабдява предимно от Русия, напомни Кискинов. Ако спре преносът през Турция, положението може да стане критично, тъй като няма да има достатъчно терминали за втечнен природен газ (LNG).

На референтната борса в Унгария природният газ се е установил на нива около 100-110 евро/MWh, което се отразява и на пазарите на електроенергия - между 220 евро/MWh и 286 евро/MWh през изминалата седмица за базова енергия.

Предложението на "Булгаргаз" за цена на природния газ за ноември от 164 лв./MWh вече отразява получаването на пълните количества газ от Азербайджан, чиято цена е около три пъти по-евтина от спот пазара на 40 евро.

"Тази цена не е устойчива за зимата. Имаме високи очаквания на фючърсите; вероятно в конкурсите на "Булгаргаз" азерският газ няма да се отрази чак в такава степен. Може би ще наблюдаваме цени около 160-200 евро/МWh.", допълни Кискинов.

В коментар за мерките, които ЕС може да предприеме за ограничаване на ръста на цените на ток и газ, и възприемането на модела, наложен в Испания, Кискинов предупреди, че те трябва да са общи за всички енергийни пазари, а не за отделни държави, за да сработят.

"Ако го направите на свързан пазар като България, разходите ще са непосилни и ще се формират доста високи ценови нива, защото никой няма да го интересува на какво купува и продава - всичко ще бъде стимулирано от държавата. Испанският модел е за държавна помощ за разликата между определена цена и цената, която се постига на пазара... Вместо това се тръгна в друг подход - да изземеш прохода на прозиводител над определен размер. Ако го направим това, какъв е проблемът да го направим по отношение на всякакви производители - на хляб, на тор, на бонбони."

ЕК изглежда приема, че цените на пазарите за електроенергия трябва да са на 180 евро, което е повече от тавана от 250 лева в България, и създава неясноти кое ниво ще бъде прието в страната. Друг непазарен подход би било да не се допуска формиране на по-високи оферти на енергийните пазари, което ще е като да сложиш лимит на акции и валути, коментира Кискинов.

Макар да е постигнато споразумение по проекта за мерките, няма да има съгласие за въвеждането им на срещата на лидерите на ЕС на 20-21 октомври, прогнозира Кискинов.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria