Ударите по бази дълбоко в Русия показват, че военната машина не работи

Обвинението на Москва, че украински дронове са ударили две въздушни бази дълбоко в Русия, отново повдигна трескавия въпрос за ескалацията девет месеца след началото на войната.

Ударите са извънредно нарушение на предположенията на Русия, че може да защити вътрешността си, откъдето нейните стратегически бомбардировачи причиниха касапница в Украйна относително безнаказано.

Това са въздушни бази много далеч в Русия и каквато и да е истината за ударите – дали те представляват нови възможности за дрон технологията, която Украйна притежава, или има друго обяснение – това просто не е нещо, което бе предвидено да се случи, когато руският президент Владимир Путин стартира своята "10-дневна инвазия" през февруари. Седмица след седмица има все повече признаци, че военната машина на Москва не работи така, както на Кремъл му се иска.

Във вторник руски официален представител каза, че друг удар с дрон е ударил руско летище в Курск, близо до украинската граница.

Украйна нито потвърди, нито отрече отговорност за взривовете, в съответствие с политиката на Киев на официално мълчание относно атаките в Русия или в окупирания от Русия Крим. Помощник на президента Володимир Зеленски обаче изглежда злорадства по темата, пишейки в Twitter загадъчно, че "ако нещо бъде изстреляно във въздушното пространство на други страни, рано или късно неизвестни летящи обекти ще се върнат към точката на излитане".

Руските държавни информационни агенции натрупаха дискомфорт върху унижението, като добавиха в понеделник, че първите две въпросни летища всъщност са били заснети от базирана в САЩ компания за търговски сателитни изображения през уикенда.

Руското унижение обикновено е съпроводено с опасения, че то може да ескалира конфликта. Но е трудно да се разбере какво друго Русия би могла да направи на Украйна, което вече не е направила. Кремъл изравнява градове, удря безчувствено и безмилостно гражданската инфраструктура, когато може, убива хиляди цивилни и още повече войници и бомбардира родилни болници и приюти, маркирани с думата "деца".

В един момент трудното предположение, че Русия разполага с магически, неапокалиптични бутони, които може да натисне, ще започне да избледнява.

Нека първо обсъдим набързо защо руски ядрен удар не изглежда да е на масата, поне засега.

След месеци на дълбоко смразяваща ядрена реторика – обхващаща потенциални "аварии" в атомни електроцентрали, до говорене без доказателства, че Украйна е използвала мръсна бомба, до открити заплахи, позоваващи се на ядрения арсенал на Русия – Москва изглежда смекчи реториката за Армагедон.

Китай беше много ясен, че смята, че подобни разговори трябва да спрат. Така е и с Индия. В края на миналия месец Путин пък подписа указ с президента на Казахстан, в който се повтаря, че ядрената война никога не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води. Това беше подсилване на изявление от 2006 г. между Москва и централноазиатските държави, които тя тогава се опитваше да ръководи като геополитическа сила. Как се промениха времената: Москва вече не гледа навън към Запада, както започна преди 16 години. А Казахстан, който доскоро разчиташе на Москва за потушаване на вътрешните вълнения, гледа към Китай и Европа за своето бъдеще и изглежда подтиква Путин отново да обещае, че ядрените оръжия са лоши.

Нищо от това не изключва далечната възможност Кремъл да се подаде на лунатиците в токшоутата на държавните телевизии и да отприщи най-лошите си оръжия. Но е ясно, че всички, които Путин познава, сега му напомнят за тежките последици, ако направи това.

Какво й остава на Русия? Химическите оръжия са възможен вариант, но вероятно са били част от предупрежденията, които Путин е получил. Изборът на Москва изглежда ограничен до по-точното или жестоко използване на същия арсенал, с който удря градовете на Украйна почти ежедневно.

Това е най-вредният страничен ефект от това колко публично е изтощението на руската армия: не е останал истински "фактор на страха". Коментаторите от държавната телевизия обичаха да разсъждават преди месеци, че Русия досега се е биела с "ръкавици", но е ясно, че ръкавиците отдавна са свалени, опонентът им се е научил да избягва ударите, а също така е донесъл нож на ринга.

Тази открита деградация на Русия като сила беше усложнена от твърдения, които са трудни за потвърждаване, от украински официални лица, че над четири от пет руски ракети, изстреляни в понеделник, са били прихванати от усилените системи за противовъздушна отбрана на Киев. Отново, това е още една от разбитите уверености за руската армия. Неговите системи за въздушно нападение и отбрана са превъзхождани през същата седмица.

И така - накъде отива конфликтът? Западът е в безизходица. Колкото по-добре се представят украинските военни на бойното поле, толкова по-малко вероятно е Киев да се съгласи с някои европейски столици, че са необходими мирни преговори с Русия. Когато печелите, защо се съгласявате да говорите за форма на загуба? А НАТО не може да започне да забавя доставките на оръжия или да се сблъска с критики – дори от собствените си граждани – че оставя украинците да умират. Тя не може наистина да изисква от Киев да приеме трайната загуба на част от територията си като част от споразумение, без по същество да одобри инвазията на Русия.

Вместо това цялата динамика е срещу Русия. Когато са слаби, те не стават внезапно по някакъв начин силни – те просто са слаби, ако перифразирам частния анализ на един западен служител. Дали тези бавни и непрекъснати унижения приближават деня, когато Путин се бори да контролира собствената си йерархия или се поддава на натиска да се оттегли от територията, която е окупирал от 2014 г.?

Докато чакаме отговора, траекториите остават непроменени: Украйна: студена през зимата, но побеждаваща и бавно по-добре въоръжена. Русия: студена през зимата, но губеща и бавно разбита военно. Ключовата променлива е търпението и подкрепата на Запада.

Анализът е на Пейтън Уолш, редактор по международна сигурност в CNN.