"Дейли телеграф": Внезапна капитулация на Путин е реална възможност

Внезапната капитулация на руския президент Владимир Путин е реална възможност.

Това пише за в. "Дейли телеграф" експертът по международни отношения Кон Коглин.

Руският президент най-накрая осъзнава, че губи войната и това води до загуба на апетит за сражения, обяснява Коглин.   

Фактът, че Владимир Путин отмени годишната си пресконференция, е сигурна индикация, че нещата за него не вървят добре. Обичайно голямата пресконференция на Путин е повод за руския лидер да парадира с постиженията си. Въпросите, които му задават на нея, са предварително съгласувани, за да не бъде хванат неподготвен. Големите пресконференции продължаваха по четири часа и половина, като руският президент имаше възможност да демонстрира първокласните си способности в дезинформирането, отбелязва Коглин.

Жалко е, че тазгодишната пресконференция беше неочаквано отменена, тъй като щеше да е уникално да чуем какво би казал Путин за начина, по който се развива "специалната военна операция" в Украйна, и за това как живеят хората в украинските територии, които Русия обяви за свои. Разбира се, става дума за тези територии, които украинците все още не са си върнали, уточнява с известна ирония Коглин.

Макар Кремъл да не даде задоволителен отговор на въпроса защо пресконференцията беше отменена, се наложи мнението, че предвид поредицата от унизителни неуспехи на руснаците в Украйна Путин не би рискувал да се покаже пред хората, дори и на внимателно подготвено събитие, каквото е годишното му медийно шоу.

Въпреки подготовката на Путин пак би му се наложило да коментира голям брой тежки въпроси, да поднася съболезнованията си на семействата на загиналите и да обяснява защо стратегически градове като Херсон вече не са под контрола на руските сили.

Кремъл знае, че дори собствената му пропагандна машина не може да скрие факта, че 2022 г. е истински провал за Путин и за руските въоръжени сили. Руският народ вече добре знае за понесените загуби, като от най-скорошните социологически проучвания става ясно, че понастоящем само един от четирима руснаци поддържа тази нова "Велика отечествена война".

Путин е в дефанзивна позиция не само на бойното поле. Каквото и да разказват поддръжниците му по света, западните санкции отслабват руската икономика, а надеждите на Кремъл, че високите цени на петрола ще оздравят финансите, не се материализираха, изтъква Коглин.

Путин вече не разполага с много опции и във връзка с това се появиха мнения, че руският лидер може би ще бъде заинтересуван от преговори, с които да бъде сложен край на насилието.

Някои западни лидери, сред които американският президент Джо Байдън и френският президент Еманюел Макрон, настояват за дипломатическо уреждане на конфликта. Появиха се даже твърдения, че те оказват натиск на украинския президент Володимир Зеленски да започне преговори с Москва.

Нов кръг от преговори биха помогнали на Путин да преодолее част от непосредствените си проблеми, което и обяснява скорошното му изявление, че е "отворен" към тази идея.

Макар всяка една инициатива, която би довела до край на кръвопролитието, да е добре дошла, от ключово значение е западните лидери да не попадат в капана на Путин. Преди да нахлуе в Украйна, Русия водеше мирни преговори с Киев като част от Минските споразумения, но тези преговори не доведоха до нищо.

Освен това в евентуалното мирно споразумение трябва да бъде отделено внимание на въпроса за многобройните военни престъпления, извършени от силите на Путин, откакто нахлуха в Украйна. Преговорите за прекратяване на конфликта са добра идея, но Путин не трябва да остане ненаказан, заключава Коглин.
(БТА)