Токсичната политика на Путин стил Николай I

Руският президент Владимир Путин обича да се рови в историята на страната си, като си присвоява мъртви царе и други забележителни личности за предпочитания от него национален разказ. И изборът му може да бъде доста показателен.

Петър Велики, който се бори с шведите за господство в Централна Европа, и крайно реакционният Александър III, са двама от неговите любимци. Още по-назад е княз Александър Невски, известен с това, че отблъсква чуждите нашественици и е канонизиран от Руската православна църква през 1547 г. И, разбира се, списъкът се допълва от езичника, превърнал се в християнин, Владимир Велики, чието покръстване през 988 г. и последвалото масово покръстване на народа му са цитирани от Путин като доказателство за неразривната връзка между руснаци и украинци, пише "Политико".

Странно е, че руският лидер никога не споменава Николай I, управлявал от 1796 до 1855 г. - царят, на когото вероятно най-много прилича.

Това е поразителен пропуск, особено като се има предвид поредицата от впечатляващи военни победи на Николай, който завзема територии в Кавказ от Персия, помага на гърците да се откъснат от Османската империя и потушава въстания срещу австрийското управление в Полша и Унгария - цветните бунтове по онова време - от които, подобно на Путин, се страхува, че могат да станат заразителни и да се разпространят в Русия.

Николай прегръща идеята за транснационална руска цивилизация, точно както Путин прави днес. Цивилизация, обединяваща етническите руснаци и рускоезичните народи, състояща се от основна култура, традиции и православие - мистична георелигиозна визия, колкото и геополитическа. И "Светата Рус" на царете, и "Руският свят" на Путин сливат религията, национализма и защитата на консервативните ценности в токсична, мътна смес.

Според историка Орландо Фигес Николай I "се е възприемал като защитник на православната вяра", докато Западът и неговите светски, либерални ценности са представлявали опасност за различието на Русия. Така той оформя нова национална идеология, която да се противопостави на тези западни идеи и на ерозията на традиционните и християнските ценности. Междувременно неговият министър на образованието Сергей Уваров нарежда на руските училища да преподават "православие, самодържавие и националност".

По подобен начин Путин се обявява срещу това, което смята за подривна декадентска дейност на западните сили. "Те се стремят да унищожат нашите традиционни ценности и да ни наложат своите фалшиви ценности, които ще ерозират нас, нашия народ отвътре", каза той в речта си, с която обяви така наречената "специална военна операция" в Украйна.

Според неговия начин на мислене правата на ЛГБТ+ общността, феминизмът и мултикултурализмът са унизителни и противоречат на човешката природа - те представляват екзистенциална заплаха за Русия.

И подобно на указанията на Уваров, тази година Кремъл на Путин стартира така наречената учебна програма "Моята страна", предлагаща силно селективен и оцветен исторически разказ, в който се подчертава, че учениците в страната трябва да бъдат научени на "любов към Отечеството" и как "не е страшно да умреш за Русия".

Замислите и оплакванията на Путин, че западните сили унижават нацията му, обвиненията му, че искат да разрушат Руската федерация и да откъснат Украйна, също са близки до възгледите на Николай I.

Царят е изпитвал дълбоко недоволство от западните сили заради несправедливото според него отношение - факт, който се потвърждава от коментарите, които той надрасква в полето на меморандум от 1853 г., очертаващ отношенията между Русия и европейските сили. Написана за него от професора по история Михаил Погодин, за радост на царя, тази статия е насочена срещу двойните стандарти на европейците.

"Никой няма право да се намесва", когато Франция или Англия анексират територии или обявяват война на Китай, но "Русия е длъжна да иска разрешение от Европа, ако се скара със своя съсед", отбелязва Погодин. "От Запада не можем да очакваме нищо друго освен сляпа омраза и злоба", добави той. А в полето Николай бе написал: "В това е целият смисъл."

И така, като се имат предвид всички тези паралели и прилики в мисленето и поведението, защо Николай I не фигурира в пантеона на Путин?

Може би защото в крайна сметка той служи като поучителна история за имперската прекомерност и като урок за провала, за който Путин - който никога не обича губещите - не иска да му се напомня и със сигурност не иска да напомня на тези, които управлява.

След като години наред си пробива път, Николай I най-накрая подценява решимостта на западните сили и не преценява османската решимост да се противопостави на искането му православните поданици на султана да бъдат поставени под негова закрила, а руските православни власти да контролират свещените храмове в Палестина - вместо католиците. Той нарежда нахлуване в управляваните от Османската империя Молдова и Влашко, като изпраща други сили да настъпят към Константинопол, предизвиквайки Кримската война.

Англия и Франция обаче се намесват, славяните на Балканите не откликват на призива му за въстание срещу султана, а армията на Николай се проваля.

Войната е катастрофа за Русия, която разкрива многобройните слабости на страната, включително, според Фигес, "корупцията и некомпетентността на командването; технологичната изостаналост на армията и флота... неспособността на икономиката да поддържа състояние на война срещу индустриалните сили; слабостта на финансите на страната; и неуспехите на самодържавието".

Николай умира по време на тази война, според сведенията - в разкаяние. Наследникът му е принуден да подпише унизителен договор, а Русия остава да оплаква четвърт милион загинали, като един от служителите на Николай I задава въпроси: "Какъв беше смисълът на всичко това?"

Остава да се чудим дали днес някой от служителите на Кремъл задава подобен въпрос на Путин.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.