В окопите на Соледар: без вода, без храна, без сън

"Руснаците всеки ден късат по едно парче от страната ни", разказва един украински войник, който се е сражавал в Соледар. "Тези, които издържат, са свръхчовеци. Там, откъдето са минали руснаците, вече няма живот."

Войник в Соледар

Мащабите на разрушенията се виждат добре на сателитните снимки. Безбройните артилерийски обстрели са превърнали малкото градче Соледар в Донбас в прах и пепел. Дърветата са се овъглили, домовете са руини, някогашните зелени поля сега са заледени кратери, предава "Дойче Веле".

Украинецът Алексей Слобаденюк се е сражавал там. От окопите се е опитвал да удържи руското нашествие. Пред германската обществено-правна телевизия АРД той казва, че руснаците имали предимство с артилерията си и са изстреляли невероятно много муниции. "Нашите позиции просто спряха да съществуват - всичко се разпадна на парчета, живот не остана. Москва се опитва по този начин да ни прогони от нашите позиции и от нашата страна."

Седмици наред малкият град Соледар е в центъра на вниманието на руската частна армия "Вагнер". Експертите гадаят защо. Градът не е от стратегическо значение, но Русия отдавна не е отбелязвала никакви военни успехи в Украйна и руските държавни медии превръщат Соледар във важен успех.

Като с един вид огнен валяк руската артилерия от месеци буквално изтрива украински градове като Соледар от картата. Позициите на Слобаденюк също са били изцяло ликвидирани - на всеки десет секунди се е чувал изстрел. "Когато артилерията стреля постоянно и без прекъсване, е много трудно да се бориш - ако нямаш позиции, при положение, че всички са уплашени. Много е трудно. Затова руснаците ежедневно успяват да откъснат по едно парче от страната ни. Всеки ден един, два, три метра."

"Нечовешко положение"

Руската частна армия "Вагнер" вече обяви, че Соледар е под неин контрол. Но очевидно в някои части на града още се водят боеве. Украинската армия твърди, че все още поддържа отбраната, но Слобаденюк говори за много жертви - и от украинска страна. В окопите в Източна Украйна положението било нечовешко - без храна, без вода, без сън. "Шишетата ни за вода бяха пробити от изстрелите. Ледът в шишетата се стопи и това пиехме. Беше много тежко. Положението е нечовешко, натоварването е огромно. Тези, които издържат, са истински свръхчовеци. Там, откъдето са минали руснаците, вече няма живот."

Студът тежи допълнително

Студът допълнително изтощава войниците. През нощта в окопите те нямат с какво да се топлят дори да имат печка, разказва Слобаденюк - защото руснаците биха могли лесно да ги открият с термокамерите си. Затова им се налагало да студуват. Слобаденюк е оцелял като по чудо. "В сънищата си и в мислите си все се връщам там, тъй като много хора бяха убити. Руснаците бяха само на десет метра от нас. Една граната експлодира само на един метър от мен в окопа."

Слобаденюк е воювал в Соледар само пет дни - след това бил ранен. Но иска да се върне в своята част. Планове за по-далечното бъдеще няма - ще мисли за това едва когато войната бъде спечелена.