Си подкрепя Путин срещу САЩ, но иска да запази и китайската иконимика

Китайският президент Си Дзинпин използва двудневното си посещение в Москва, за да заяви твърдата си подкрепа към Русия срещу Съединените щати. Той обаче не предложи на Путин нещо, към което той се стремеше – ангажимент да купува повече газ.  

Посещението на Си, което беше първото му в Русия откакто тя нападна Украйна преди малко повече от година, се счита за политическа победа и за двамата лидери. Си използва възможността да се противопостави на САЩ и да изчетка имиджа си на глобален държавник, след като помогна за осъществяване на сделка между Саудитска Арабия и Иран, а сега руският президент ще може да покаже, че има подкрепата на един от най-влиятелните лидери въпреки че САЩ и техните съюзници се опитват да го изолират.  

Липсата на развитие по която и да е от мащабните енергийни сделки или подробности за други сфери на икономическо сътрудничество показват, че Китай не иска да изглежда твърде близък с Русия. Си иска да избегне налагането на още по-строги икономически санкции, които да навредят на китайската икономика, но все пак да запази Русия като съюзник срещу САЩ и техните партньори, както и да прикрива държави, които не искат да избират страна в конфликта.

В едно от съвместните изявления след разговорите, Си подчерта, че връзките между Китай и Русия не са „от топа на военно-политически съюз, какъвто имаше по време на Студената война“. То постави много по-изрично границата в отношенията им, отколкото дългото изявление от миналата година, в което приятелството между страните беше обявено за „безгранично“, когато Путин посети Пекин седмици преди нападението срещу Украйна.  

„Си иска да постигне баланс: Китай иска Русия да оцелее, но не иска да изглежда, че изцяло подкрепя Русия“, казва Доншу Лиу, доцент, който специализира в китайска политика в Градския университет на Хонконг. „Въпросът е, когато войната се развие и Русия изпадне в още по-неблагоприятна позиция и се нуждае от икономческа и военна помощ от Китай, за да оцелее, какво ще направи Китай? Тогава Китай ще трябва да направи много по-важен избор“.

В съвместните изявления, публикувани след разговорите, се съдържат много от принципите, които Китай отдавна подкрепя, за да се противопостави на САЩ. Двамата лидери обещаха да предотвратят "цветните революции", призоваха за разследване на експлозията на газопроводите "Северен поток", изразиха загриженост относно плановете на САЩ и Обединеното кралство да си сътрудничат с Австралия в областта на атомните подводници и призоваха НАТО да зачита "многообразието на цивилизациите".

Засилващата се асиметрия в икономическите отношения пролича в изявленията по въпросите на енергетиката. Путин обеща до 2030 г. да доставя на Китай най-малко 98 милиарда кубически метра газ годишно. Макар че това е повече от шест пъти повече от количеството, което страната достави на Китай за миналата година по тръбопроводи, то все още е доста под върховите обеми, които Русия доставяше на Европа.

Но Си не даде на Путин изрично съгласие или дори намек за минимален напредък по газопровода "Силата на Сибир 2". Това е връзка с изключително значение, защото експортната инфраструктура на Русия до голяма степен е насочена на запад, а тя се опитва да продава повече газ на изток. След разговорите Путин заяви, че новият газопровод, който ще минава през Монголия до Китай, е бил обсъден и са били договорени "почти всички" параметри на сделката. Но съвместните изявления бяха далеч по-малко категорични.

Макар че този газопровод би могъл да достави на Китай по-евтина алтернатива на втечнения природен газ, правителството на Си остава фокусирано върху осигуряването на разнообразие на доставките - по същество, за да не повтори европейската грешка на прекомерна зависимост от Русия. А в момента има много държави, които искат да продават газ, включително САЩ, Катар, Австралия и Туркменистан, според Бат Оджерел, старши анализатор във Фондацията за изследване на енергийната политика, Inc.

"Това е пазар на купувачите за Китай", казва той. "Освен ако Русия не даде изключително примамлива оферта, Китай може да чака колкото си иска. Допълнителен газ от Русия не е необходим, особено след икономическия спад, предизвикан от блокадите заради Covid".

Степента, до която Китай ще продължи да балансира отношенията си с Русия, ще стане ясна през следващите седмици. Очаква се скоро Си да проведе първия си разговор след инвазията с украинския президент Володимир Зеленски, за да развие своето неясно предложение за прекратяване на огъня, което вече беше отхвърлено от САЩ и техните съюзници.

"Много от точките на мирния план, предложен от Китай, са в съответствие с руските предложения и могат да бъдат използвани като основа за решение, когато Киев и Западът са готови за това", заяви Путин във вторник в най-подробния си коментар за проекта, говорейки в Кремъл заедно със Си.

Във вторник Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ, се нахвърли върху Си за това, че е летял "чак до Москва", без да е разговарял първо със Зеленски.

"Вижте сега, ако той е готов да разговаря с президента Зеленски и е готов да получи другата страна и ако във всички бъдещи потенциални преговори могат да се включат украинските възгледи и перспективи", добави Кърби, "тогава това е нещо, което може да се нарече безпристрастно".

Предложението на Китай за прекратяване на огъня не съдържа много подробности и до голяма степен се състои от по-широки външнополитически позиции, които Пекин поддържа отдавна. Макар че приемането на принципа на териториалната цялост беше приветстрано в Киев, който се стреми да изтласка руските сили през границата, призив за прекратяване на огъня, който би замразил силите на сегашните позиции, е неосъществим.

Срещата между Си и Путин се следи внимателно и за евентуални признаци, че Китай ще предостави на Русия открита военна подкрепа. Двамата са обсъдили военното сътрудничество, съобщи помощникът на Кремъл Юрий Ушаков, без да предостави подробности, според ТАСС.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви във вторник, че алиансът е видял "някои признаци", че Русия е поискала смъртоносна помощ от Китай за войната в Украйна, но "не сме видели никакви доказателства, че Китай доставя смъртоносни оръжия на Русия".

"Тази среща не беше за конкретна газова сделка или или дори не толкова за войната в Украйна", каза Александър Корольов, старши преподавател в Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, който е автор на книгата "Стратегическото съгласуване между Китай и Русия в международната политика". "Става въпрос за все по-дълбоко съгласуване между двете страни в контекста на влошаващите се отношения между САЩ и Китай".