Война, санкции, а бизнесът на ЕС с Русия си върви

С десет последователни кръга санкции, наложени на Русия за година след инвазията й в Украйна, ЕС е в най-тежката наказателна кампания срещу чужда държава от създаването си. Брюксел твърди, че санкциите имат за цел за намалят приходите на Москва и достъпа й до ключови технологии.

Според Европейския парламент обаче въздействието на санкциите "не е достатъчно тежко, за да ограничи възможностите на Русия да води война в Украйна".

Всъщност търговията между 27-те страни членки на ЕС и Русия продължава в резултат на интензивно лобиране, нежеланието на ЕС да поеме по-сериозен икономически удар и опасения от въздействието върху глобалните вериги на доставки.

И вместо да налага нови санкции, ЕС сега възнамерява да се съсредоточи върху спазването на вече обявените от страна на "слаби звена" като ОАЕ, Турция, Армения, Грузия, Казахстан и Киргизстан.

Ройтерс обобщава секторите, в които търговията между ЕС и Русия повече или по-малко продължава.

Търговски потоци

През 2021 г. Русия беше петият най-голям търговски партньор на ЕС, като стокооборотът достигаше 258 милиарда евро, по данни на Европейската комисия. ЕС внасяше основно горива, дърво, желязо, стомана и торове.

От началото на инвазията в Украйна през февруари 2022 г. стойността на руския внос в ЕС падна наполовина до около 10 милиарда евро през декември.

Общо от март 2022 г. до края на януари 2023 г. ЕС е внесъл от Русия стоки за 171 милиарда евро, сочат данни на Евростат.

Това е доста над 60-те милиарда, които ЕС твърди, че е отпуснал на Украйна през годината. В сумата обаче не се включва цената на модерните танкове, които вече започват да пристигат в атакуваната страна.

Природен газ

През миналата година ЕС наложи санкции на въглищата и петрола, пренасян по море, от Русия. Природният газ не е обект на санкции, но Москва сама спря по-голямата част от доставките по тръбопроводи. През 2022 г. ЕС е получил около 40 на сто по-малко руски газ от предходните години.

Картината е различна при втечнения природен газ. От началото на войната доставките на такъв газ от Русия до ЕС са се увеличили до 22 милиарда куб. м през 2022 г. спрямо 16 милиарда кум. м през 2021 г.

Обемите все пак са значително по-малки от доставките по газопроводи, достигнали 155 милиарда куб. м годишно преди войната. Но ръстът им принуди някои страни членки да потърсят правни основания за ограничаването им.

Ядрени мощности

ЕС не е наложил ограничения и върху атомната индустрия на Русия, а Унгария, където "Росатом" предстои да разшири атомната централа "Пакш", и България открито се противопоставят на подобни санкции.

Вносът на продукти на руската ядрена индустрия в ЕС през 2022 г. възлизат на 750 милиона евро, сочат данните на Евростат. Според Евроатом, Русия е доставила около една пета от урана, използван в ЕС през 2021 г.

Френското министерство на енергетиката обаче оспори наскоро оповестен доклад на "Грийнпийс", според който Париж рязко е увеличил вноса на обогатен уран от Русия след началото на войната. Франция все пак призна, че спирането на съществуващите договори с Москва би било по-скъпо от прекратяването им.

Диаманти

През миналата година ЕС е закупил от Русия диаманти на стойност около 1,4 милиарда евро, като нито вносът на скъпоценни камъни е забранен, нито държавната компания "Алроса" е поставена под санкционен режим.

Белгия, където се намира най-големият пазар за диаманти в света - Антверпен, открито лобира, че ЕС не е нужно самостоятелно да подема санкции срещу руските диаманти.

В момента ЕС, САЩ и страните от Г-7 разработват система за проследяване на диамантите, за да наложат контрол на руската търговия с тях. Според Световния център за търговия с диаманти в Антверпен тя трябва да включва и Индия, за да бъде ефикасна.

Химикали и суровини

Вносът на торове от Русия в ЕС през миналата година възлизаше на 2,6 милиарда евро, или с 40 на сто повече от 2021 г., тъй като ръстът на цените контрира спада на обемите, посочва Евростат.

Калиевият карбонат, известен и като поташ, от Русия и Беларус, е силно ограничен или дори забранен в ЕС, но други торове, като например азотните съединения, не попадат под санкционни удари, посочва Шон Мекл от организацията "Фъртилайзърс Юръп" (Fertilizers Europe).

Сред суровините, които не са обект на санкции, е никелът, използван основно в производството на стомана. През 2022 г. ЕС е внесъл руски никел на обща стойност от около 3,2 милиарда евро, сочат данните на Евростат.

Големи имена, вторични санкции

"Алроса" и "Росатом" липсват от черния списък на ЕС, който в момента включва около 1700 компании и личности, достъпът на които до Общността е забранен. Той не включва и "Газпромбанк", финансовото крило на монополиста "Газпром", както и вторият най-голям производител на петрол в Русия - "Лукойл".

"Трансперънси интернешънъл" отдавна призовава достъпът на Русия до лобиране в ЕС да бъде отрязан и да бъдат наложени вторични санкции на тези, които помагат на санкционираните да заобикалят ограниченията. Подобна мярка отдавна е в сила в САЩ.
(БТА, Светослав Стефанов)