От фронтовата линия в Бахмут: Защо да напредваме, като може да убиваме руснаци докато се защитаваме?

Във военните академии на Украйна, все още се преподават доктрините на Георгий Жуков - прославеният съветски генерал, чиято победа при Сталинград преобърна съдбата на Втората световна война.

Но войниците учат за него като пример какво не трябва да се прави. Като се има предвид, че във фокусът на настоящата война в Европа, битката при Бахмут се описва като украинския Сталинград, това е хазарт, за който новобранците от академиите са твърде наясно.

"Научени сме на много начини как да не се бием", казва втори лейтенант Роман, 23-годишен младеж с открито лице, току-що назначен в 80-та бригада на украинската армия, пред The Times."Не сме научени на толкова много начини как трябва да го правим."

На стотина метра от тях 40-годишна гаубица обстрелва склад за боеприпаси зад руските линии.

В Бахмут украинската пехота е заела позиции в градските редици жилищни блокове от съветската епоха, отстъпвайки само когато руската артилерия ги унищожи. За външен човек резултатът много прилича на Сталинград, макар и в по-малък мащаб.

Командващият офицер на Роман показа видео на телефона си за резултатите от един от артилерийските обстрели на неговия отряд: белите точки, осеяли калното поле, заснето от дрон, са руски тела, бележещи петно от ничия земя. Украинците също умират с хиляди.

Тактиката на човешката вълна, въведена от Жуков - изпращане на хора да атакуват самоубийствено германските сгради, с втори отряд мъже отзад, за да застрелят всеки, който се обърне и избяга - се използва от Русия и днес, особено от наемниците на "Вагнер", които оглавиха атаката срещу Бахмут . "Тези хора са пушечно месо, също като хората на Жуков", казва Роман. "Те правят същото сега, както той правеше тогава."

Битката за Сталинград продължи 200 дни. Битката за Бахмут, който е доста по-малък, продължи по-дълго. Руснаците за първи път атакуваха през май, но наистина насочиха вниманието си към града едва след като завзеха по-голямата награда Северодонецк, на 40 мили северно, през юли.

Макар че по-модерното обучение на Роман на бойното поле може да бъде от полза, когато Украйна започне планираната си контраофанзива през следващия месец или нещо повече, с акцент върху хирургическата употреба на доставените от Запада тежки танкове, засега войната все още изглежда да се води по моделите на стара школа. Това трябва да се промени, казаха западните съветници на Украйна - в противен случай хората и боеприпасите ще свършат.

Бахмут контролира важна магистрала до последните два големи града в Донбас, които все още са в украински ръце, Краматорск и Славянск. Но стратегическата стойност на Бахмут е далеч по-голяма от символичната му стойност и за двете страни. Битките са по-лесни за започване, отколкото завършване.

Ако цялото числено превъзходство на Русия не може да победи в град от 70 000 души, каква надежда има тя да неутрализира цяла Украйна, гигант в сравнение с която и да е европейска държава, освен самата Русия?

Но ако Украйна не може да я удържи, след като в продължение на осем месеца е наливала хора в защитата си, сред които най-закоравелите си офицери, как може да се надява да премине през руската отбрана към морето в контраатака и да освободи територията, която е загубила в Русия инвазия миналата година? Стандартното изчисление е, че атакуващата сила дава три или повече пъти повече жертви от отбраняващата се и това важи както за украинците, така и за руснаците.

За войниците, които са били на фронта по-дълго от Роман, психическата тежест на тактиката, която двете страни прилагат, е ясна. Славик, жилав ветеран от 21-ва бригада, изглежда суров, с кръвясали очи и червено лице, когато се връща от фронтовата линия в южните покрайнини на града. Пръстите му треперят, докато запалва цигара, чакайки ремонт на автомобила си.

Фланговете на града трябваше да бъдат подсилени с опитни части като неговите. Той казва, че когато батальон за териториална отбрана - резервни и доброволци - е бил поставен на бойна линия, те са загубили позицията си в рамките на два дни.

"Има много директен контакт", обяснява той. "В града има сграда по сграда." Той твърди, че съотношението на убийствата на двете страни е седем към едно в полза на Украйна и се съгласява с предположенията на британското военно разузнаване, че Русия се забавя и вероятно изчерпва боеприпасите си. "Интензивността е по-малка", добавя той.

Генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, отиде по-далеч, като каза, че Бахмут е "клане" за руснаците. "Получават удари", каза той.

Но мъжете от 80-та бригада и други войници от фронта оспориха това. "Ако не друго, огънят им сега е по-интензивен", казва Макс, който беше в Часов Яр, селото в устието на Бахмутския джоб на Украйна.

Руснаците са удвоили хората си в самия град, прокарвайки път през реката, която го пресича и достига близо до градския площад. Евгений Пригожин, бизнесменът, който ръководи групата "Вагнер", публикува видео как издига знаме на това, което той твърди, че е кметството на Бахмут.

Западните наблюдатели се опасяват, че Украйна е загубила някои от най-добрите си офицери, защитавайки Бахмут. Докато Русия е пожертвала между 20-30 000 мъже, много, ако не и повечето, са били освободените затворници на "Вагнер".

Лейтенант Вячеслав, командирът на гаубичния отряд, настоява, че изморяването на врага и предотвратяването му да се придвижи към селата западно от Бахмут е добра тактика, както и решение за връзки с обществеността.

"Ако се изтеглим от Бахмут, ще бъде много трудно да си го върнем", казва той. "Междувременно нашата тактика изтощава руснаците."

Или както казва Роман: "Защо да напредвате, когато можете да продължите да убивате руснаци, когато се защитавате?"

"Ако е необходимо или възможно да напреднем, както при офанзивата в Харков миналата година, тогава, разбира се, ще го направим. Но иначе можем просто да чакаме да дойдат и да бъдат убити.

Войските на Жуков бяха съветски и включваха стотици хиляди украински войници, както и руснаци.

Ако Бахмут може да устои, това ще бъде сборна точка с огромна емоционална стойност както за народа на Украйна, така и за нейните международни поддръжници.

Има общо предположение сред западните военни съветници на Украйна, че малко армии могат да победят Москва във война на изтощение. Бахмут е последният тест на тази теория.