Инфлацията е в чужбина, Путин се радва на ниски цени в Русия

Войната, започната от Кремъл срещу Украйна, пое вината за повишаване на глобалните цени на всичко - от храна до гориво - и предизвика международни санкции, които също допринесоха за един от най-големите ценови шокове в съвременната руска история.

Но година по-късно и дори когато инфлацията продължава да бушува в много големи икономики, ръстът на цените в Русия се срина близо до нивото в Япония и доста под тези, наблюдавани в САЩ и еврозоната.

На годишна база руската инфлация достигна 3,5% през март от почти 11% през предходния месец, според данни, публикувани в сряда. Сега е на една пета от пика си миналата година и под целта на централната банка от 4% за първи път от 2020 г.

Резкият контраст с голяма част от останалия свят позволи на Путин лесно да печели политически точки пред вътрешната публика, подчертавайки устойчивостта на Русия и твърдейки, че санкциите срещу страната му имат обратен ефект върху онези, които ги наложиха. В телевизионни изявления във вторник Путин каза, че инфлацията може дори да е под 3% този месец.

Руският лидер по-рано упрекна западните правителства, че определят растящите разходи като „инфлацията на Путин“, заявявайки, че техните собствени политики като печатането на пари са виновни.

Обратът в Русия до голяма степен е резултат от статистически ефекти, тъй като кратък срив на рублата и паническо купуване от страна на потребителите преди година създадоха висока база за сравнение. Все пак приглушеното вътрешно търсене и продължаващата предпазливост от страна на потребителите държат под контрол краткосрочните показатели за ръста на цените.

"Спадът на годишната инфлация е до голяма степен оптичен и се корени в ефекта на високата база, създаден от миналогодишния спад на рублата в началото на руската инвазия в Украйна. Но ние очакваме слабата рубла, недостигът на работна ръка и вероятният недостиг на зърнена реколта да повишат инфлацията през следващите месеци", коментира Александър Исаков, икономист за Русия в Bloomberg Economics.

„Ниската инфлация е най-добрият измерител за това, което се случва в икономиката – търсенето остава потиснато и потребителите са внимателни“, каза Дмитрий Полевой, икономист в Locko Bank. Гледайки напред обаче, рисковете изобилстват.

Огромният скок на бюджетните разходи и недостигът на работна ръка в резултат на мобилизацията на хора да се бият в Украйна оказват натиск върху цените, особено след като последните спадове на рублата допълнително натоварват потребителските разходи.

Резултатът за политиците е, че заплахите за перспективите ще ги държат нащрек за по-дълго време, като централната банка вече поддържа бенчмарка си на 7,5% за четири поредни срещи и предупреждава, че е възможно повишение през следващите месеци. Следващият преглед на лихвените проценти е на 28 април.

Данните за март вече показаха, че рисковете нарастват. Годишният темп беше малко над средната прогноза от 3,4% в проучване на Bloomberg сред икономисти, а ръстът на цените беше слабо променен на месечна база.

Bloomberg Economics очаква инфлацията да достигне 5% през декември. Според сезонната корекция годишният ръст на цените сега е 1,1%.

Освен проинфлационни рискове като недостиг на работници, други действащи фактори сега включват възможността за съживяване на потребителското търсене и заплахи за транзита на санкционирани стоки в Русия, според Олга Беленкая, икономист във Finam.

Но планираните съкращения на добива от ОПЕК+ биха могли да укрепят рублата и руския износ, подкрепяйки дезинфлацията, каза тя. „До известна степен това може да облекчи инфлационния натиск“, каза Беленкая, цитирана от Bloomberg TV Bulgaria.