Tайните погребения и гневът към ЧВК "Вагнер"

Братът на Наталия (името е променено) излежава присъда в наказателна колония в Ставрополския край. През есента, когато до освобождаването му остават три години и половина, той се записва в ЧВК "Вагнер" и през януари е убит край Бахмут.

Наталия научава за смъртта на брат си едва когато го погребват в гробището на ЧВК в село Бакинская в Краснодарския край. Жената разказва пред независимата руска медия "Важни истории" как не е успяла да разубеди брат си за решението му да се присъедини към наемниците и как по-късно е търсила гроба му.

Ако умра, то поне ще е като герой

Оставаха му три години и половина до края на службата, надяваше се на късмет - че ще изкара шест месеца и ще се върне. Обади се от затвора и съобщи на мен и на другата си сестра, че е решил да отиде на фронта. Опитахме се да го разубедим. Казахме, че ще умре там, защото наемниците от ЧВК се изпращат в горещи точки и шансът да оцелееш е много малък. Както се казва, това е въпрос на късмет. На което той каза, че не може повече да бъде в затвора и след шест месеца ще може да се върне с пари.

"А ако умра, поне ще като герой" - каза ми той.

Получил е наказание лишаване от свобода, защото е нападнал полицай. Братът бил пийнал и нападнал полицая с въздушен пистолет. След като го ранил, властта се нахвърлила върху него и му дали пълна присъда.

Не можах да го разубедя да не ходи на фронта и от 1 до 2 октомври ги изкараха през нощта. Изобщо не се е свързвал с нас след това. Умрял е, както разбрах по-късно, на 6 януари. Опитах се да се свържа с него след новогодишните празници, след 9 януари, и нищо не се получи. Посъветваха ме да пиша на горещата линия "Попитай Вагнер". Там се оплаках, че не мога да се свържа с брат си, на което ми беше отговорено, че щом няма новини, значи не е умрял и всичко е наред. По това време той вече е бил мъртъв.

Искам да събера пръст от гроба, за да я занеса у дома

След това, в началото на март, на стария ми адрес пристигна писмо от Пенсионния фонд, в което се казваше, че осигуряването на брат ми е прекратено и законните наследници трябва да получават капиталова пенсия поради смъртта му. Тогава отново започнах да го търся. В службата за военно постъпване казаха, че не си сътрудничат с "Вагнер", обадих се на много места, не помня, дори се обадих на някакъв орган в Москва. Приятелите ми ме посъветваха да подам молба в службата по гражданско състояние чрез военнопочивното дело и едва след това получих удостоверение за смъртта му. В него пише, че е починал край Артемовск (както руската страна нарича Бахмут. - бел. ред.).

Успях да видя писмото (от ПИС) едва в края на март, затова започнах да звъня на служба 200 на ПМС (горещата линия на ПМС "Вагнер". - бел. ред.). Едва на третия ден успях да се свържа със служител на горещата линия. Той ни каза, че брат му е погребан в Бакинска. Не ни съобщиха причината за смъртта, за това трябваше да отидем в Ростов, очевидно е бил положен там в моргата.

Брат ми е оставил в ЧВК само имената на роднините си, но по някаква причина не е добавил телефонни номера, явно затова не са ни информирали за мястото на погребението. Мисля, че не е оставил моя номер или номера на сестра ми (родителите ни вече не са сред живите), защото в навечерието на заминаването му за войната аз му писах и се обаждах, истерично го разубеждавах. Само благодарение на чатовете в "Телеграм" разбрах къде точно лежи брат ми на гробището в Бакинска. Активистът Виталий Вотановски все още събираше молби от роднини, които искаха да започнат ексхумацията му, но на 7 април от него дойде съобщение, че вече не може да ни съдейства.

Свързах се с много други роднини на наемниците, които също не знаеха, че те са погребани в Баку. Сред тях имаше и такива, чиито роднини в ЧВК бяха оставили телефонните си номера. А едно момиче, с което общувах, научи за смъртта на брат си само от снимка в "Телеграм". Тя е от Беларус, а брат ѝ е в Баку в Русия. На някои момичета било обещано да донесат телата, те чакали два месеца, а мъжете били погребани на третия ден след смъртта им там.

Когато посещавам гроба на брат си, за да положа поне цветя, дали наистина е погребан точно там? Не знам как да намеря отговор на въпроса си. Виждала съм видеозапис на погребение на наемници, първо всички ги погребват без плочи и едва след това мъжете поставят кръстове. Как ги поставят, само за някого ли? По някаква причина по-късно това видео беше изтрито.

Вотановски ми изпрати информация, че брат ми е бил погребан около 4 февруари. Не разбирам защо Вотановски е заплашван. Той ми помогна да намеря брат си и е прав да документира нови погребения. Поне по някакъв начин открихме къде лежи брат ми. След това една жена ни изпрати видеозапис от погребението на брат си и видяхме, че боята на кръста е толкова лоша, че след няколко дъжда, слънце, вятър и всичко - боята ще изчезне. И тогава се опитайте да намерите ближния си. Дори бяха изпуснали една буква във фамилията на кръста и сега има съвсем друго име.

Те дори не предложиха да ни връчат медала му

Решихме засега да не го препогребваме, защото дори да заведем дело и да се справим с други проблеми сега, това ще отнеме много време. Живеем на 500 км от гробището. И какво ще правим тогава? Планирам просто да отидем там, да сложим снимка и да направим всичко както трябва, за да не лежи там като сирак. Искам да събера малко пръст от гроба, да я занеса в дома си и, мисля, да му издигна паметник там. В бъдеще ще поставя паметник на гроба му от мен.

Не съм чувала нищо за компенсация. Дори медалът "Герой на Русия" не е предложен за връчване. Щяха да го дадат поне на сина му, за да се гордее с баща си. Детето му все още не е информирано за смъртта на баща си, защото току-що навърши 15 години, но все още се надява и мисли за него. Когато в града ни се състои помен и се съберем всички заедно, тогава ще му кажем.

Вземам успокоителни всеки ден. Не разбирам защо в двайсет и първи век от "Вагнер" дори не са се опитали да намерят роднините на брат ми, защото той е дал имената ни. В днешно време престъпниците се откриват лесно, защо не са ни потърсили? Те просто не направиха дори опит, това е най-обидното за мен.

Ще отида на гробището и ще потърся роднините на другите жертви. Едно е, когато изнасяме пръст от гроба му, и друго, когато костите му лежат в родината. Защо той е там, в Баку? Не се знае кога ще можем да отидем там. Макар че ЧВК ни казаха, че по-късно ще издигнат паметник на всяка от жертвите и всяка ще отиде на Алеята на славата, но аз не вярвам в това. Защото никой не знае колко дълго ще продължи тази война, никой не знае какво ще се случи по-нататък.

Те [хората от ЧВК] са боклуци, това е най-меката дума, разбира се, имам и друга в главата си. Можеха поне да ни намерят и да ни съобщят за смъртта му.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.