Защо Русия се страхува от шествието на Безсмъртния полк на 9 май?

Няколко руски града обявиха, че няма да има празненства за тазгодишния Ден на победата. Руските власти се позоваха на съображения за сигурност и притеснения за атаки от страна на проукраинските сили за промените.

През последните седмици в Русия имаше експлозии и пожари.

Но някои твърдят, че редуцираните събития показват, че Кремъл е нервен от празненствата, превръщащи се в прояви на несъгласие срещу инвазията му в Украйна.

Голяма помпозност и демонстрация на военна мощ са обичайните отличителни белези на Деня на победата, който отбелязва победата на Съветския съюз над нацистка Германия на 9 май 1945 г.

Едно от най-разпознаваемите събития за деня е шествието на Безсмъртния полк, при което хора от цялата страна маршируват, държейки снимки на своите роднини, които са се сражавали във Втората световна война.

Миналата година президентът Владимир Путин поведе шествието през Червения площад в Москва, докато държеше снимка на баща си в униформа.

Тази година обаче Безсмъртният полк "ще се проведе в други формати от съображения за сигурност", каза депутатът и организатор Елена Цунаева пред журналисти миналия месец.

Според съобщение за новините на уебсайта на Безсмъртния полк на Русия, Цунаева е предложила на желаещите да почетат паметта на своите роднини вместо това да поставят снимки на ветерани от войната върху прозорците на колите, да прехвърлят изображението им върху елементи от облеклото или да сменят аватарите си в социалните медии.

Някои коментатори казаха, че личното шествие на Безсмъртния полк може да доведе до подчертаване на броя на руските загуби в Украйна.

Дмитрий Колезев, журналист и редактор на либерален новинарски уебсайт, който сега живее в изгнание, казва, че ако шествието не беше отменено, хората "почти сигурно щяха да дойдат по време Безсмъртния полк с портрети на загиналите в Украйна и броя от последните снимки може да се окаже депресиращо голям".

Колезев също така твърди, че властите може да се притесняват, че голямо събиране на хора може да се превърне в демонстрация на несъгласие. "Историята познава примери, когато лоялни събития се превръщаха в протести", пише той в Telegram.

Виктор Мучник, бивш главен редактор на сибирска телевизионна мрежа, който също е напуснал страната, казва, че руската държава е "маниакално подозрителна" и е по-малко загрижена относно "хипотетична терористична атака", отколкото за щети по имиджа й.

Той казва, че Кремъл може да се опасява, че шествието ще покаже "твърде много портрети на онези, които са починали не преди 80 години, а през изминалата година".

"Това ще даде представа за скрития мащаб на бедствието", допълва Мучник в интервю, цитирано от BBC.

Междувременно световноизвестният парад на военната техника на Червения площад в Москва, който традиционно се наблюдава от президента Путин, ще бъде строго затворен за обществеността.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че руските служби за сигурност работят, за да гарантират безопасността на парада срещу "терористични атаки".

"Разбира се, знаем, че киевският режим, който стои зад редица подобни атаки, терористични актове, планира да продължи своята кампания. Нашите специални служби правят всичко възможно, за да гарантират сигурността", уточни той.

Два отделни пожара в складове за гориво избухнаха през последните няколко дни в Южна Русия и в окупирания от Русия Крим, включително един в сряда сутринта в района на Краснодар близо до мост, водещ към окупирания Кримски полуостров.

Тази седмица две отделни експлозии в руския граничен район Брянск дерайлираха товарни влакове, докато електропроводите бяха унищожени от предполагаемо взривно устройство в Ленинградска област.

Въпреки че нито една от тези атаки не е поета от Украйна, армията на Киев заяви, че подкопаването на логистиката на Русия е част от подготовката за нейната дългоочаквана контраофанзива.