Агресия на Русия срещу Запада? Не е напълно изключена

Русия ще си остане агресивна и без Путин. В средносрочен план Западът трябва да е подготвен за руско въоръжено нападение, защото Путин показа, че води война не толкова и не само срещу Украйна, а срещу колективния Запад, пише Дойче веле.

Отношението на Германия към Русия се промени радикално след 24 февруари 2022 година, но политическото ръководство на Федералната република досега предимно реагира на руската агресия срещу Украйна, без да е разработило нов и цялостен подход към Москва. Дошъл е моментът за създаването на такава концепция, както и за интеграцията ѝ в европейската и външнополитическата стратегия на страната.

Русия ще бъде агресивна и без Путин

Това е основното послание в статията на Сюзън Стюарт, една от водещите специалисти на германската фондация "Наука и политика" (SWP) по проблемите на Русия. Тезата на Стюарт се базира върху две основни предположения. Първото е, че "Русия ще остане авторитарен или дори тоталитарен режим в обозримо бъдеще и ще продължи да води агресивна външна политика, независимо от това дали Владимир Путин ще остане на власт. Второто е, че "Русия няма да се разпадне на няколко държави, както се случи със СССР през 1991 година“.

Значителна част от руския елит приема, че Русия води война не само и дори не толкова срещу Украйна, колкото срещу "колективния Запад". Затова и според авторката не е изключено "Русия да бъде готова да нападне западни държави, ако руското ръководство сметне, че условията за това са благоприятни". Наистина, продължава Стюарт, "войната в Украйна показа, че руските въоръжени сили са много по-слаби, отколкото досега се е смятало" и затова "руско нападение е малко вероятно в най-близко бъдеще", но в средносрочен план Западът трябва да се подготви за подобна атака.

Отбранителен капацитет

Затова и военното възпиране трябва да бъде съществена част от политиката спрямо Русия, подчертава експертката. Според нея изграждането на германския отбранителен капацитет в рамките на ЕС и НАТО трябва да включва конкретни стъпки. Сред тях са мерки като увеличено финансиране за Бундесвера, дългосрочно присъствие в Литва, като част от укрепването на източния фланг на НАТО, преодоляването на разногласията с Франция относно въпроси на сигурността, както и засилването на ролята на разузнаването за противодействие на хибридни заплахи.

Според Стюарт по-нататъшното военно сътрудничество със САЩ и Великобритания е изключително важно. В същото време тя подчертава, че укрепването на "по-голямата европейска автономия в областта на сигурността" трябва да бъде приоритет в момента. Досега Германия и ЕС твърде много са разчитали на гаранциите за сигурност, предоставяни от САЩ и твърде лесно са прехвърляли лидерството в тази област на Вашингтон, смята тя.

Експертката на фондация "Наука и политика" посочва още необходимостта да се "подготвим за възможните последици от една украинска победа". Според нея един подобен триумф "може да доведе до период на вътрешна нестабилност и политически и икономически хаос в Русия". Авторката посочва, че "това може да бъде цената, която трябва да се плати, за преход към нова фаза, в която ще може се защити уважението към основан на правилата ред, както в Европа, така и извън нея".

Пълно откъсване от Русия

В икономиката Сюзан Стюарт призовава да се продължи поетият курс към раздяла с Русия. „Не бива да се прави бизнес с един режим, който не само води ожесточена война със съседна държава, но и гледа на Германия и ЕС като на врагове и се опитва да ги дестабилизира от години“, пише още тя. Авторката се застъпва и за продължение на санкциите. Според нея германските икономически субекти трябва да бъдат подготвени за дългосрочни санкции срещу Москва.

Що се отнася до енергетиката, според нея "целта на Берлин сега трябва да включва пълно откъсване от Русия, преминаване към други енергийни доставчици и същевременно по-нататъшно ускоряване на прехода към възобновяеми енергийни източници". Ще бъде много важно да се обясни на обществеността логиката, стояща зад тези мерки, посочва още експертката на фондация "Наука и политика".

Не на диалога с Русия на всяка цена

Последните години са показали, че спрямо Русия "в определени случаи диалогът не помага и дори може да се окаже контрапродуктивен", предупреждава Стюарт. Тя посочва, че е много важно да не се заблуждаваме, че Кремъл се ръководи от рационални съображения по същия начин, по който Германия се води от тях.

Стюарт е против това да бъдат осъждани всички руснаци в „колективна вина“. Тя предлага диференциран подход. "Един ден руското общество ще трябва да премине през фаза, в която колективно да признае своята част от вината и да приеме престъпния характер на своя режим. И по този начин да повтори до известна степен германският опит след Втората световна война", пише още тя.