Санкциите срещу Русия: Какво постигнаха и какво не успяха

В началото на 2022 г., когато Русия струпваше войски близо до границата си с Украйна, САЩ, Европейският съюз и техните съюзници хранеха надежда, че заплахите за масирани санкции могат да възпрат инвазията. След като военните действия започнаха, съществуваше усещането, че санкциите могат да наложат незабавна икономическа криза в Русия и бърз край на войната. Тъй като боевете продължават вече втора година, най-новото мнение е, че продължителните санкции, включително ограниченията върху вноса на основни стоки от Русия, ще имат кумулативен ефект и в крайна сметка ще принудят президента Владимир Путин да вземе решение дали да продължи войната или да спаси икономиката си. По-голямото засилване на натиска обаче крие рискове за тези, които налагат санкциите.

1. Колко широки са санкциите?

Към месец май САЩ са наложили санкции срещу повече от 3600 физически и юридически лица, плавателни съдове и въздухоплавателни средства, по данни на Castellum.AI, компания за проверка на съответствието, която поддържа броя им. Целите на американските санкции включват 10-те най-големи банки, притежавани от Русия, военни производители и държавни ръководители чак до Путин. (Някои от тези санкции датират от 2014 г., когато Русия завзе украинския полуостров Крим). Броят на санкциите на ЕС надхвърли 1700 към май. Сред другите държави с въведени санкции срещу Русия са Швейцария, Канада, Обединеното кралство и Австралия.

2. Какво включват те?

Най-широкообхватните и най-съществените санкции включват координираното блокиране от западните правителства на около 300 млрд. долара от активите на руската централна банка, държани в чужбина, и забрана за транспортиране на руски суров петрол навсякъде по света с помощта на западни услуги, като например застраховане или морски транспорт, освен ако не се продава на или под 60 долара за барел. Съществуват и ограничения за износ на технологии, използвани за военни цели. Допълнителните, по-типични санкции включват замразяване на активи, банкови и търговски ограничения и други финансови санкции срещу руски физически и юридически лица.

3. Какъв ефект са имали те?

Те поставиха брутния вътрешен продукт на Русия на пътя към това да бъде с 8% по-малък през 2026 г. в сравнение с траекторията му преди началото на войната. Това е разлика от 190 млрд. долара, приблизително еквивалентна на целия годишен БВП на държави като Унгария или Кувейт. Въпреки това общият спад през 2022 г. - 2,5% според централната банка - е далеч под срива от 10%, който някои прогнозираха. През първите месеци на 2023 г. имаше признаци, че санкциите хапят все по-силно. Приходите на Русия от петрол през април бяха едва една трета от тези година по-рано, а излишъкът по текущата ѝ сметка - приблизително разликата между износа и вноса - се сви с над 51 млрд. долара през първите три месеца на 2023 г. в сравнение с година по-рано. Освен икономическото въздействие, Русия изпитва затруднения при снабдяването на армията си, отчасти поради недостиг на оръжия и боеприпаси.

4. Как се е справила Русия?

Използвайки уроците, научени от санкциите през 2014 г., близките до Путин технократи бяха подготвили икономиката срещу сътресения, като прибраха неочакваните приходи от енергия и намалиха зависимостта на Русия от някои видове внос. Русия започна инвазията с нисък държавен дълг, излишък по текущата сметка и с препълнен с пари Фонд на националното богатство. Освен това контролът на Русия върху жизненоважни природни ресурси - най-вече нефт и природен газ - означаваше, че изпълнителите на санкциите трябваше да действат внимателно, за да избегнат отражение върху собствените си икономики. Европейските страни изработиха система от регулации, която трябва да позволи на руската енергия да потече към развиващите се страни, като намали, но не и спре приходите на Кремъл. Някои от най-гъсто населените страни в света продължиха да търгуват с Русия, която също така заобиколи много ограничения за износ чрез трети страни.

5. Кой все още търгува с Русия?

Когато продажбите на суров петрол за Европа се сринаха, Индия - която има тесни връзки в областта на отбраната с Москва - се включи като купувач. Турция, Китай, Казахстан и Обединените арабски емирства доставят на Русия все повече полупроводници, интегрални схеми и други технологии, които САЩ и техните съюзници се опитаха да блокират чрез санкции. През 2022 г. Китай се превърна в най-големия търговски партньор на Русия, осигурявайки повече от една трета от вноса на страната.

6. Какви са перспективите?

САЩ и техните съюзници искат да се преборят със заобикалянето и избягването на санкциите и търговските ограничения, особено чрез трети държави. Една от възможните стъпки би била да се засилят т.нар. вторични санкции срещу трети страни - например дружество, базирано в Турция или Китай - за това, че прави бизнес със санкционирани руски лица или субекти. Това направиха САЩ в случая със Северна Корея и Иран. В случая с Русия съществува опасност вторичните санкции да предизвикат конфликт между иначе приятелски настроени държави, като САЩ и Индия, и да усложнят и без това влошените отношения с Китай.

Още анализи на сайта на Bloomberg TV Bulgaria