Къде отиде всичкият руски газ? Газовият сектор търси нови пазари

Голяма част от съществуващата инфраструктура за износ на газ в Русия е насочена на запад. За съжаление на Москва, повечето от нейните газови клиенти сега са на изток и голяма част от инфраструктурата, която трябва да им доставя, тепърва ще бъде изградена. Това несъответствие между тръбопроводи и клиенти – чието разрешаване вероятно ще отнеме години – е част от по-голям въпрос, предизвикан от нападението на Москва срещу Украйна. Войната откъсна Русия от Европа, най-големия ѝ пазар за износ на газ. И така, какво е направила Русия - която има най-големите резерви в света - с целия този резервен газ?

През 2021 г. Русия изпомпва около 150 милиарда кубически метра тръбопроводен газ към Европа — повече от достатъчно, за да задоволи общото годишно потребление на Германия, Франция и Австрия. Европа представляваше две трети от износа на газ на страната, включително потоци от втечнен природен газ. Тъй като инвазията в Украйна сериозно наруши тази търговия, Москва потърси нови пазари, разшири други и се ангажира да доставя газ на части от Русия, които все още не са във вътрешната мрежа.

Дори и с тези усилия, Русия няма клиенти за около 90 милиарда кубически метра тръбопроводен газ, очакваният спад в потоците към Европа миналата година, добавяйки към натиска върху силно санкционираната ѝ икономика. Повече от 50% спад на цените на газа тази година допълнително намали приходите. Петролът и газът заедно допринесоха за повече от една трета от предвоенните бюджетни приходи на Русия. И докато петролът продължава да тече, руската газова индустрия е в центъра на вихрушка, която намали приходите от газ за държавата и най-големия производител в страната "Газпром".

Производството на газ е намаляло с повече от 13% през първите пет месеца на годината в сравнение със същия период на 2022 г. "Газпром", който е изнасял газа по тръбопроводите, отиващи за Европа, е отговорен за по-голямата част от този спад. Ако не беше "Новатек", най-големият производител на LNG в Русия, който запази производството си без промяна и "Роснефт", която помпа допълнителни доставки за вътрешния пазар, спадът щеше да бъде по-сериозен.

Европейските лидери обвиниха Москва, че в началото на войната използва газови потоци като оръжия, като използва претекст за спиране на доставките, за да накаже страните, подкрепящи Украйна. В резултат на това цените скочиха и Европа напълни своите хранилища миналото лято с най-скъпия газ, който регионът някога е виждал, отчасти резултат от ограничаването на потоците от тръбопроводната система „Северен поток“, която впоследствие беше повредена от взривове и затворена за неопределено време миналия септември. Меката зима помогна на Европа да преодолее дълбока енергийна криза, но за Москва замяната на Европа не беше толкова лесна. Приходите от газ са намалели с почти 45% между януари и май в сравнение със същия период на 2022 г. до 710 милиарда рубли (8,3 милиарда долара), според данни на финансовото министерство.

Русия ускори обръщането си към Китай. По-рано тази година президентът Владимир Путин заяви, че развитието на съоръженията за производство, преработка и транспорт на газ в източната част на Русия, близо до границата с Китай, има „наистина стратегическо значение“. И все пак посещението на китайския президент Си Дзинпин в Москва през март не доведе до незабавен ангажимент от страна на Пекин да купува повече руски газ.

Преминаването на Кремъл към Китай ще изисква изграждането на нови тръбопроводи, които да допълнят връзката „Силата на Сибир“, която започна да функционира през декември 2019 г. Доставките за Китай са само малка част от тези, които течаха към Европа преди войната, но те нараснаха и са се очаква да нараснат с 42% тази година до 22 милиарда кубически метра, преди да се увеличат до 38 милиарда кубически метра годишно до 2025 г., достатъчно, за да задоволи годишното потребление на Франция.

Преди нахлуването в Украйна "Газпром" подписа второ споразумение за доставка с Китай, съгласно което енергийната компания ще доставя още 10 милиарда кубически метра газ годишно в продължение на 25 години по втора тръба, известна като "Далекоизточния маршрут", която все още предстои бъде изградена.

Преговорите за така наречения проект "Силата на Сибир 2", който ще удвои руските газови потоци за Китай до почти 100 милиарда кубически метра, са "на финален етап" от месеци, според Москва. Дори ако сделката бъде договорена до края на 2023 г., изграждането на тръбопровода ще отнеме поне пет години, което подчертава колко трудно е за Москва да замени бързо пазара на Европа.

Докато някои на пазара вярват, че е възможно частично възобновяване на потоците към Европа, реалността е, че на определен етап Европейският съюз щеше да обърне гръб на руския газ. Но повечето смятаха, че причината ще бъде целта на ЕС за нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., а не военен авантюризъм, и че ще имат повече време за адаптиране.

Продажба на газ от врата на врата

Някои страни като Обединеното кралство и балтийските държави забраниха напълно руския газ, включително LNG, и повече правителства в региона призоваха компаниите да намалят зависимостта от него. Но пълното ембарго върху газовите потоци от Русия досега беше политически неприятно в ЕС. И все пак скоростта, с която западноевропейските пазари се адаптираха към намаляването на руския тръбопроводен газ, удари особено силно "Газпром". Производството е намалено с 20% през 2022 г. до 412,6 милиарда кубически метра, най-ниското ниво от поне 15 години. А нетният ѝ доход, отнасящ се към акционерите, спадна с повече от 41% до 1,23 трилиона рубли.

Турция традиционно е сред трите най-големи купувачи на "Газпром". Износът на газ от руски тръбопроводи за страната достигна почти 27 милиарда кубични метра през 2021 г. спрямо 16,4 милиарда през 2020 г., според най-новите данни на "Газпром".

Сега Русия се стреми да използва тези отношения, за да използва Турция за транзит на износ към Европа. Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който се позиционира като посредник между Русия и Украйна, приветства идеята на Путин за създаване на търговски център в Турция, където газът на Москва може да се продава, но подробностите остават неясни.

"Газпром" вече сподели концептуалните си планове за създаването на хъба с Анкара. Компанията е активизирала преговорите и с някои бивши съветски републики. Тя подписа договор за доставка с Узбекистан през юни и обсъжда с Азербайджан и Туркменистан възможности за съвместна работа. Преговорите с Казахстан изглеждат още по-напреднали, като двете страни подписаха споразумение за сътрудничество в началото на 2023 г., което може да увеличи вноса на руски газ, но също така да доведе до изграждането на нови тръбопроводи за транзит на горивото до Китай.

Всички тези опции - турският търговски център, нови пазари в Централна Азия и допълнителни тръбопроводи до Китай - изискват значителни политически преговори, за да се реализират, оставяйки Русия с ограничен избор в краткосрочен план какво да прави с резервния си газ.

Спадът в производството предполага, че голяма част от него остава в земята.

И все пак износът на руски LNG процъфтява, макар и от много ниска база, като представлява 12% от общия внос на LNG в Западна Европа тази година. Франция, Белгия и Испания са внесли рекордни количества от Русия през 2022 г., факт, на който европейските служители започват да обръщат голямо внимание. Нидерландия и Испания предприемат стъпки за забрана на вноса на втечнен природен газ от Русия, но регионът като цяло едва ли скоро ще спре да купува суперохладеното гориво от Москва.

Москва иска да утрои производството на втечнен природен газ до края на десетилетието и може да използва свободния капацитет на тръбопроводите след спада на потоците към Европа, за да постигне целта. "Новатек" иска да свърже предложено съоръжение за втечнен природен газ в Мурманск с газовата мрежа на "Газпром", което би могло да позволи на компанията да втечнява газ, който преди това щеше да бъде пренасян по тръби до Европа.

Поддържане на домашния пазар

Русия вече разширяваше вътрешната газова мрежа преди началото на войната. Процесът се ускорява в огромните територии на Русия, за да се стимулира търсенето и да се подпомогне производството. Миналата година Путин каза, че „където е възможно, газът, било то по тръбопровод или втечнен, трябва да достигне до потребителя“. Амбицията е да се повиши нивото на вътрешния достъп до гориво до 83% до 2030 г. от 73% миналата година.

За да постигне това, газовата индустрия ще трябва да свърже домове като този на Александра и Анатолий Аликови, които живеят в село в Ленинградска област. През януари двойката беше посетена от Дмитрий Медведев, бивш президент и заместник на Путин в Съвета за сигурност на Русия. На чай и кифлички – всичко внимателно заснето от държавната телевизия – Медведев разкри причината за посещението си: вилата току-що е била добавена към газовата мрежа, 15 години след като е построена.

"Има усмивки по лицата на хората, които току-що са получили газ, току-що го видяхме“, каза Медведев пред телевизионните камери. „Можете да видите "разликата", както се казва“, добави той, привидно подигравайки се на европейските домакинства, които бяха принудени да заменят руския газ.

Целият анализ на сайта на Bloomberg TV Bulgaria