Срив на рублата? Руснаците имат по-важни неща, за които да се тревожат

Паническо купуване? Бягство на клиенти от банките? Съвсем не - нещата са както обикновено в Русия.

Последният спад на рублата не предизвиква безпокойство, свързано с типичния срив на валутата в страната, докато продължаващата инвазия на президента Владимир Путин в Украйна преминава границата от 18 месеца.

Последният път, когато имаше катастрофа - след началото на войната през февруари 2022 г. и последвалите международни санкции - руснаците се надпреварваха да купуват коли, перални и дори дамски превръзки, памперси и капсули за кафе. Този път - поне досега - няма доказателства за повторение на паниката, пише Bloomberg TV Bulgaria.

"В руската ДНК е да се проследява какво се случва с курса рубла-долар“, каза Денис, 46-годишен, фабричен работник от района на Липецк, южно от Москва, чийто малък бизнес се срина миналата година. „Сега има още по-сериозни проблеми и не мисля, че това ще повлияе повече на ежедневието ми.“

Рублата, третата най-зле представяща се валута тази година на развиващите се пазари, надхвърли 100 за щатски долар в понеделник. Това принуди централната банка на Русия да свика извънредно заседание, за да повиши референтната лихва до 12% от 8,5%. Властите също обмислят допълнителни мерки за контрол на капитала.

Подобно отношение показва колко бързо руският живот се адаптира към военното време.

Привличането на стотици хиляди хора във въоръжените сили, постоянните атаки с дронове, включително срещу Москва, и неуспешното въстание на лидера на наемниците на "Вагнер" Евгений Пригожин през юни са сред новите неща, за които руснаците може да се тревожат. Друг фактор е, че много спестовни сметки в рубли са били унищожени от предишни сривове, докато някои активни членове на населението са заминали в други страни.

След период на нестабилност през постсъветските 90-те години валутата като цяло се стабилизира след началото на управлението на Путин през 2000 г. - подкрепена от високата цена на петрола. Това се промени внезапно след неговото анексиране на Крим през 2014 г., когато валутата се срина с 50%, което я направи най-зле представящата се през тази година сред повече от 170 валути, проследени от Bloomberg.

Централната банка също проведе извънредно нощно заседание по този повод, обявявайки най-голямото еднократно увеличение на лихвените проценти от 1998 г. Валутата отново се обезцени малко след като Русия нахлу в Украйна, но се възстанови бързо, след като Русия наложи мерки, включително контрол на капитала.

Сривът този път

Само около 60% от руснаците смятат, че курсът на рублата влияе върху доходите им в момента, а около половината изобщо не го следят, според проучване на банка "Откритие", публикувано тази седмица.

"Самият процент тревожи малка част от населението, особено тези, които имат спестявания. А сега те са по-малко, може би около 10%“, каза Денис Волков, социолог от московския независим Левада център.

По-добре материалните руснаци в по-големите градове като Москва или Санкт Петербург са по-нещастни.

Агентите за недвижими имоти в столицата виждат много клиенти да отменят продажбите на имоти в последния момент, тъй като домовете и апартаментите се възприемат като форма на защита срещу обезценяване на валутата, според двама московски брокери. Туризмът също пострада, тъй като хората отменят плановете си да отидат в Турция или други популярни дестинации, тъй като рублата прави разходите непосилни, според собственик на туристическа фирма в Москва.

„Имам пари в банката за първоначална вноска за студио, но плащането е почти 50 000 рубли (517 долара) по ипотека, ако апартаментът струва 6 милиона рубли“, каза 38-годишната московчанка Олга, която има месечна заплата от 100 000 рубли. „При сегашния курс на рублата не е съвсем ясно накъде отива всичко.“

Банките затрудняват поддържането на евро или долари в сметки и прехвърлянето на средства в чужбина. Редица международни компании за потребителски стоки напуснаха страната, което означава, че цените, включително за вноса, са засегнати - макар и не достатъчно, за да предизвикат безредици.

Нарастващ БВП

И все пак слабата рубла не попречи на БВП на Русия да нарасне с 4,9% през второто тримесечие, слагайки край на четири периода на свиване. Ръстът е по-висок от прогнозирания и показва, че икономиката е напът да се върне на нивото си отпреди войната още през следващата година, докато се адаптира към въздействието на международните санкции.

„Курсът на рублата все още не е повлиял на стила ми на живот“, каза 40-годишната София, учителка от Воронеж, югозападна Русия. „Все още е тревожно, но в сравнение с войната и вероятно мобилизацията, това е нищо.“

Нов контрол на капитала

Русия може частично да възстанови капиталовия контрол, за да спре спада на рублата. Предложението е било обсъждано на среща между правителството и износителите в понеделник, преди централната банка да обяви спешно повишаване на лихвите.

Руската валута отслабва, тъй като търговският баланс се влошава на фона на изтичането на капитали. Принудително конвертиране в рубли на приходите от износ и ограничения върху банковите преводи в чуждестранна валута, наред с други мерки, спряха спада на рублата след началото на войната.

Ако не се предприемат допълнителни мерки за укрепване на руската валута, стабилизирането ѝ може да отнеме месеци, коментира София Донец, икономист в Renaissance Capital.

Тъй като голяма част от резервите на централната банка са замразени заради западните санкции, политиците няма да са склонни да навлизат на валутния пазар с директни интервенции.

"Причините за спада на рублата са вътрешни и нямат много общо с шокове в капиталовата сметка, а за справянето с тях капиталовият контрол е най-подходящ. Капиталовите ограничения обаче ще навредят на зараждащите се вериги на доставки, които Русия се опитва да изгради, за да избегне санкциите“, коментират от Bloomberg Economics.

През последните месеци руските износители конвертират в рубли над 80% от приходите си, според данни на централната банка. Управителят Елвира Набиулина каза през юли, че институцията следи отблизо операциите с чуждестранна валута от страна на износителите. Според данни на банката само 1% от общите приходи остават извън страната.