The Atlantic: Евгений Пригожин може да се смее последен

По първоначални данни Евгений Пригожин, безмилостният лидер на наемниците от групата "Вагнер", е бил убит. Въпреки че потвърдените подробности са оскъдни, се твърди, че частният му самолет се е разбил или е бил свален - събитие, което мнозина тълкуват като убийство. Вероятно Пригожин е знаел, че трябва да стои далеч от прозорците на високите сгради, така че изглежда правдоподобно, че вместо това Владимир Путин го е ликвидирал на 28 000 фута.

Превратаджиите рядко умират от старост. Пригожин подпечата съдбата си през юни, когато започна неуспешен бунт срещу Путин, който пропадна часове след началото си. Никой диктатор не може да си позволи да търпи подобна нелоялност: Всеки миг, в който Пригожин живееше, правеше Путин да изглежда по-слаб - диктатор, който изглеждаше принуден да приеме човек, който му отправяше пряко предизвикателство, просто защото Русия се нуждаеше от групата "Вагнер" за катастрофалната си война на изтощение в Украйна.

Путин вероятно е знаел, че оставяйки Пригожин жив, рискува да окуражи вътрешните си врагове да отправят допълнителни заплахи. В едно интервю по-рано тази година Путин заяви, че лидерите трябва да могат да прощават, но не всичко може да бъде простено. Когато интервюиращият го попита: "Какво не може да бъде простено?", отговорът на Путин беше незабавен: "Предателството".

И така, Пригожин очевидно е паднал с частния си самолет. Кремъл лесно би могъл да инсценира по-малко забележима смърт, която по-скоро щеше да заблуди външните наблюдатели, че Пригожин е починал от естествена смърт. Но диктаторите обикновено не желаят правдоподобно отричане. Когато използват смъртоносна сила срещу враговете си, те искат всички да знаят - удар в носа на други потенциални заговорници - поради което враговете на Русия в чужбина са били убивани със силно контролирани радиоактивни вещества, които сочат директно към Кремъл. Ако искате да изпратите съобщение, уверете се, че всички знаят кой го е изпратил.

Смъртта на Пригожин, ако бъде потвърдена, е много вероятно да е пресметнат метод на Путин да се опита да възстанови силата си. Но ако това е така, Путин е допуснал класическата грешка, която правят всички диктатори: погрешно смесва безмилостното насилие със силата. Истинската сила - и трайната власт - идва от режими, които са устойчиви. Вместо това очевидната смърт на Евгений Пригозин разкрива една крехка диктатура с пукнатини и разделения, които ще продължат да се увеличават с течение на времето.

Това събитие почти сигурно ще има непредвидени последици, защото Путин ще попадне в така наречения "капан на диктатора": В авторитарните режими всяко действие е свързано с компромис, а тези, които имат за цел да укрепят властта, почти винаги водят до нейното подкопаване. Краткосрочните прояви на брутална сила осигуряват дългосрочна слабост. В близко бъдеще лоялните хора ще се страхуват повече от Путин - и ще разберат, че предателството към него е свързано с най-високата цена. Но в средносрочен и дългосрочен план вероятно ще се появят две нови заплахи.

Първо, високопоставените лоялисти в руския режим сега с право ще се запитат дали те могат да бъдат следващите. Когато диктаторите започнат да убиват вътрешни хора на най-високо ниво - дори и тези, които са оспорвали пряко властта на диктатора - настъпва засилена параноя. И кой би могъл да вини хората от близкото обкръжение на Путин, че се притесняват след всички "мистериозни" смъртни случаи през последните две десетилетия на терор от страна на Путин? Някои биха могли да се замислят дали не би било по-добре да живеят в Русия без Путин, стига да могат да определят условията за това. Ако вътрешните хора се страхуват за собствената си безопасност, дворцовият преврат става по-вероятен. По този начин отърваването от Пригожин само измества и забавя заплахата. В крайна сметка всеки диктатор среща своя край.

Второ, качеството на информационния поток на Путин е на път да се влоши значително, което може да го накара да допусне грешки, които могат да бъдат избегнати, защото не му се казват твърди истини. Този канал вероятно вече е бил компрометиран след две десетилетия на брутално управление, при което Путин - подобно на всички диктатори - отстраняваше честните съветници, които го разстройваха, и издигаше в длъжност привърженици, които му казваха това, което искаше да чуе. Мнозина съветници научават, че най-добрата стратегия за оцеляване, когато работят за безмилостен автократ, е да бъдат марионетки. В един от най-големите гафове в съвременната история Путин се вслушваше в марионетките, които му казваха, че ще превземе Киев за няколко дни. Това начинание се провали.

Но когато един диктатор убие високопоставен служител, а не само журналисти, опозиционни кандидати и дисиденти, тогава импулсът на страха се засилва. Доверени съветници, които преди са говорили честно, но предпазливо, скоро започват да си прехапват езика или да дават прекалено оптимистични оценки, което създава порочен кръг от лоша информация и лоши решения. С течение на времето катастрофалните грешки стават все по-вероятни - и в крайна сметка една от тях предизвиква края на режима.

Всичко това не означава, че убийственият режим на Путин е в предсмъртна агония. Но след като се отчетат дългосрочните разходи за днешното очевидно убийство, покойният Евгений Пригожин може би ще се смее за последен път от гроба.

Авторът Брайън Клаас е сътрудник на The Atlantic и доцент по глобална политика в University College London.