Напрежението между Вашингтон и Пекин крие опасност от рухване на световната икономика

В момента САЩ се опитват да балансира между своята последователна политика на сдържане на Русия от една страна, а от друга – политика по сдържане на заплахите в Близкия изток основно в лицето на „Хизбула“, „Хамас“ и Иран, а от трета страна регулиране на отношенията с Китай. Америка не може да си позволи да следва подобна на политиката по сдържане на Русия в отношенията си с Китай. Китайската и американската икономики са свързани и всяка една санкция, която едната наложи на противоположната, се връща като бумеранг. От срещата на върха на АТИС в Сан Франциско очаквам и двамата държавни глави да си сверят часовниците и да се опитат да намерят баланса в своите отношения, защото нагорещяването между Вашингтон и Пекин крие опасност от рухване на световната икономика. Това заяви доц. д-р Искрен Иванов, политолог, международен анализатор и експерт по международна сигурност и управление на конфликти в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

На този етап САЩ възприемат Китай като основен стратегически съперник, заплаха за своето глобално лидерство. От своя страна Китай припознава в лицето на американската страна една враждебна държава, която я критикува, въпреки че е икономически партньор, посочи Иванов.

Според политолога крачката от страна на САЩ на макро ниво означава, че системата на международните отношения постепенно преминава към двуполюсен модел, в рамките на който, Вашингтон и Пекин ще работят заедно за това по какъв начин да бъде формирана глобалната политика.

"Китай се е примирила, че постепенно трябва да поема ролята на велика сила, а САЩ си дават сметка, че без сътрудничеството с Пекин няма как системата на международните отношения да съществува в балансиран вариант, който изключва Трета световна война.“

На този етап Вашингтон не иска конфронтация с Пекин, защото сдържа Русия, Иран и останалите си стратегически съперници на два фронта. Същевременно Пекин също смята, че не е подготвен за сблъсък с американската страна и няма смисъл от такъв. Парадоксално е, но американско-китайската система от взаимоотношения крепи глобалния мир, отбеляза анализаторът.

"Ключът към глобалния мир не е в противопоставянето между САЩ и Китай, а в допълването, сътрудничеството и диалога между тях.“

Червената линия между двете страни е тайванския въпрос. За САЩ Тайван е много важна, защото по-прекият достъп до нея би дал възможност на Америка за установяване на траен контрол върху Тайванския проток – нещо, с което Китай никога няма да се примири, подчерта Иванов.

"Ако червената линия – Тайван, бъде пресечена, тогава е твърде възможно да се стигне до война.“

Политологът смята, че в случай на опит статуквото в региона да бъде нарушено такова, каквото е залегнало в международното право, Китай ще реагира, защото ще възприеме подобно нарушение като посегателство срещу своята териториална цялост.

Инициативата „Един пояс, един път“ е основният стълб на китайската външна политика, защото чрез него Китай прокарва своите икономически интереси, а по този начин и глобалното си влияние. За разлика от САЩ стратегическата доктрина на Китай е насочена към глобално икономическо присъствие, заяви експертът.

Според Иванов борбата ще е голяма, защото от една страна Америка се опитва да запази статута на щатския долар като основна резервна валута, което ѝ позволява да печата пари и да ги използва за разрешаването на военни кризи или интервенции. От друга страна, Китай се опитва да разшири „Един пояс, един път“ и в Близкия изток, докато САЩ се борят да запази влиянието си.

"Русия е в шах, защото постепенно губи своята стратегическа самостоятелност - а именно възможността да действа самостоятелно със своите ресурси за постигане на определени цели.“

Иванов изтъкна, че руската икономика е изцяло зависима от китайската, а това ограничава полезните ходове на действия на Москва. Но неудобният факт е, че Русия лека-полека започва да си връща инициативата на бойното поле в Украйна – това обаче не се дължи толкова на икономическите ѝ връзки с Китай, колкото на подкрепата от страна на Северна Корея.

В момента САЩ трябва да сдържат конкурентите си на два фронта, а това пречи на украинския напредък.

По отношение на Азиатско-тихоокеанския регион САЩ остават единствения актьор, който има военно-стратегическите и военните ресурси директно да влияе върху регионалния дневен ред в Югоизточна Азия, но ключовият актьор е Индонезия, отбеляза още Иванов.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria