Режисираният фарс с въпроси към Путин: Войната на страна, защо пилешкото е скъпо?

Традиционното коледно целодневно задаване на въпроси на президента Путин винаги се посещава от стотици журналисти, много от които изработват сложни плакати, чрез които да привлекат вниманието на президента. Членовете на обществото също са свободни да пишат или дори да се обаждат чрез видеовръзка, в един вид показна демонстрация на перформативна откритост, толкова обичана от смазващите свободата на словото диктатори по целия свят.

Годишното събитие изчезна от календара миналата година, но за щастие сега се върна заедно с някои зашеметяващи нови мебели по поръчка. Като новото двойно суперразтегливо бюро с неговия гениален дизайн на крилото на чайка, когато трябва да държите не един, а двама лъжелюбиви телевизионни водещи на безопасно разстояние както от вас, така и по-малко обяснимо един от друг.

Факт е, че Путин се ужасява от човешкия контакт. Това винаги се е смятало за параноя, породена от COVID, но в този случай той беше прав да се тревожи. Ако някой от тези двамата се беше приближил на крачка от него, честно казано, всичко можеше да се случи, такава беше огромната им степен на хвалебствие. И те далеч не бяха най-добрите в това.

Един млад журналист от района на Луганск, който беше толкова щедро анексиран от Руската федерация миналата година, беше благословен с рядката дарба да може да зададе въпрос на най-опасния човек в света. Той успя следното:

"Идваме тук без въпроси. Тук сме, за да ви благодарим лично. Прекланяме се пред вас. Целият Донбас иска да ви стисне ръката."

Това последно твърдение, както биха свидетелствали девет години гражданска война в Донбас, не е съвсем точно. Путин се усмихна в смисъл, че ъгълчетата на устните му се повдигнаха с цял нанометър, което е най-доброто, което ще получите тези дни. Не е нищо друго освен забележително, че почти две пълни години водене на една неуспешна война не са оставили следа от стрес върху лицето му. Неговите подути бузи и дупчици на очите му все още му придават същия непогрешим вид.

В този момент Путин нежно напомни на момчето, че всъщност може да зададе въпрос, ако иска. Той изглеждаше смутен, след което предложи: "Кога ще дойдеш на гости?"

Неосъветският леко евровизионен кич на всичко това правеше умерено забавно гледане преди няколко години, но фонът в наши дни са бомбите, които продължават да падат над Киев, и повтарящите се заплахи за унищожаване на човечеството.

Това, което беше странно, е колко познато се чувстваше голяма част от публиката към него. Една любезно изглеждаща възрастна дама се включи на видео пред мрежестите си завеси, за да стене за удвояването на цената на пилешките гърди. Някой друг се оплака от затварянето на местната болница точно до Екатеринбург. Друг очакваше Путин да се намеси директно, за да подреди влаковете.

Това, което изглеждаше доста по-малко познато, беше почти постоянният поток от батальони ветерани, които се обаждаха в бойните си облекла, демонстрирайки отличителните си знаци със силует на самия Путин. Все още не съм сигурен какво се случва с момчето, което стои в краварник близо до Волгоград, облечен в сива, подплатена с кожа престилка и шапка.

По причини, които все още не са станали ясни, въпросите, изпратени от вкъщи в Русия, бяха прожектирани на огромни екрани из стаята. В по-голямата си част те не бяха предоставени на президента, но бяха там за четене от всички.

"Този въпрос няма да бъде показан! Искам да знам кога нашият президент ще обърне внимание на собствената си страна? Нямаме образование, нямаме здравеопазване. Бездната е пред нас", гласеше един, който наистина беше показан, макар и вероятно случайно.

"Не се кандидатирайте за още един мандат като президент. Направете път на младите",  проблесна друг.

"Г-н президент, кога истинската Русия ще бъде същата като тази по телевизията?"

Но главно той беше там, за да раздава безплатни житейски съвети.

"Пазете честта си от младостта. Поставете си амбициозни цели. Работете здраво. Бъдете добъри с хората. И един ден, никога не се знае, това може да си ти тук горе. Международен парий, който не може да седи на десет фута от специално подбрани подлизурски читатели на телевизионни новини, защото просто няма човек на земята, за когото да не можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че не се опитва да те убие.

Коментарът е на Том Пек за The Times.