На Балканите, в балтийските страни – влиянието на Русия расте

Седмица преди ключови избори босненският сръбски лидер Милорад Додик пътува до Русия за състезание от Формула едно - не защото е голям фен, а за още една среща с руския президент Владимир Путин.

Кадри от състезанието в Сочи показват как Путин пожелава на Додик "голям успех" на босненските избори и как Додик подарява на Путин значка на Република Сръбска - контролиран от сърбите автономен район в Босна и Херцеговина.

Видеото беше ярка демонстрация на влиянието на Русия в един от най-чувствителните региони на Европа - крехките Балкани, където Западът се опитва да насърчи помирението и реформите след бруталната етническа война през 90-те години, пише Душан Стоянович, "Асошиейтед прес".

Кратката възможност за снимка с Путин помогна на Додик да спечели изборите за сръбското място в тричленното председателство на Босна в неделя, задълбочавайки етническите разделения, които дърпат страната назад от опустошителната война през 1992-95 г.

Додик открито се застъпва за отделяне на сърбите от останалата част на Босна и Херцеговина и беше санкциониран от Съединените щати заради политиката му. Но той се доказа като ключов съюзник в усилията на Москва да подкопае западните планове за интеграция на Балканите.

Докато руското влияние е най-очевидно на Балканите, възходът на популизма в Централна Европа също е коз в ръцете на Москва, осигурявайки благоразположени политически партии и политици в целия континент, включително в страни от Европейския съюз като Унгария, Австрия и Чехия.

Проруските сили постигат успехи и в други части на Европа. В Латвия опозиционна партия, на която симпатизира голямото руско етническо малцинство в страната, получи мнозинството от гласовете на парламентарните избори в балтийската страна в неделя, въпреки че партията се очаква да има трудности в опитите си да състави коалиционно правителство.

Латвийското руско малцинство е голяма политическа сила в страната, тъй като съставлява около 25 процента от близо двумилионното й население - наследство от близо 50-те години съветска окупация, която завърши през 1991 г.

Победата на Додик в Босна и Херцеговина засилва още повече позициите на Москва в Западните Балкани, тъй като той сега може да блокира всяко стратегическо решение, ако Путин каже така.

Русия твърдо се се противопоставя на присъединяването на още балкански страни към НАТО. Западни официални представители изразиха опасения, че Русия е използвала историческите си славянски и православно-християнски връзки в региона, за да подкопае европейската политика за интеграция.

Базираният в Сараево политически анализатор Адан Хускич казва, че влиянието на Москва расте и в части на Европа, които нямат такива исторически връзки.

Общото между тези страни е "високото ниво на непотизъм и корупция", така че по-тясното свързване със западните демокрации е "по природа много трудно за тях", казва той.

Стратегическата цел на Русия не е да наложи властта си над Балканите, а да "впрегне и подсили съществуващото напрежение", посочва в доклад Европейският съвет за международни отношения.

"В очите на Русия подходът на ЕС към Западните Балкани не е нито сериозен, нито систематичен, и това предлага на Москва възможности да си създава лостове", се посочва в доклада.

Руските съюзници на Балканите активно показват липса на доверие към западните демокрации, представяйки Вашингтон и Брюксел като врагове, които искат да лишат страните от тяхната идентичност и национална гордост, като ги тласкат към евроинтеграция.

Додик е перфектен пример. За него Западът и НАТО са врагове, а Русия е приятел, изпълнен с уважение към славянските "братя".

Погълнат от собствените си проблеми - дълговата криза в еврозоната, имиграцията или предстоящия Brexit, ЕС от години неглижира Балканите. Стреснати, някои европейски представители сега се опасяват, че Балканите може да затънат отново в конфликти, ако не бъдат приети бързо в 28-членния съюз.

"Ако такъв сложен европейски регион придобие впечатлението, че не сме сериозни с европейската перспектива, ние ще се сблъскаме, рано или късно, с това, което видяхме на Балканите през 90-те години", заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Тези опасения не са безпочвени. Напрежението между Сърбия и бившата й област Косово, която обяви независимост през 2018 г., расте въпреки усилията на ЕС да съдейства за постигането на трайно решение между някогашните военни противници. Белград повиши бойната готовност на войските си преди две седмици заради присъствието на косовската специална полиция в населената предимно със сърби северна част.

В Македония надеждите на САЩ и ЕС за бързо приемане на споразумението между Македония и Гърция за смяна на името на Македония на Северна Македония, за да може страната да се присъедини към НАТО, бяха попарени, когато референдумът на 30 септември за името не събра необходимото участие. Резултатът от гласуването засили опасенията от нестабилност в страната, която беше на ръба на гражданска война през 2001 г.

Американският министър на отбраната Джеймс Матис видя руско влияние зад някои македонски и гръцки протести срещу споразумението. "Ние не искаме да виждаме как Русия прави в Македония това, което се опитваше да прави в толкова много други страни", каза той миналия месец.

Русия отрича всякаква намеса в която и да е балканска или балтийска страна. Но руската стратегия на "меката сила" намери плодородна почва сред сърбите заради натовските бомбардировки през 1999 г., които спряха кървавите сръбски репресии в Косово и накараха сърбите да се изтеглят.

В замяна на руската подкрепа към претенциите на Сърбия към Косово Сърбия е верен съюзник на Русия, макар че официално се стреми към европейска интеграция и използва милиони от западните фондове за възстановяване.

Двама агенти на руското военно разузнаване са действали от територията на Сърбия през 2016 г. в опит да организират преврат в съседна Черна гора, за да попречат на бившата руска съюзничка да се присъедини към НАТО.

"Видяхме, че референдумът не успя в Македония", казва сръбският анализатор Бошко Якшич. "Можем да видим това сега и в Босна, където Република Сръбска се превърна в бастион на руските интереси. Видяхме го преди и в Черна гора и го виждаме в Сърбия. Това помага на руснаците да инвестират минимума и да получават почти максимума от своето политическо влияние".

/БТА/