Най-голямата данъчна кражба - 55 млрд. евро без усилия и пот

Това е най-голямата данъчна кражба на всички времена. 55 милиарда евро са били източени от данъчните системи на няколко европейски страни, а разследващи журналисти извадиха на бял свят истинско криминале, пише "Дойче Веле".

Файловете "Cum-Ex"се четат като криминале. Още от самото начало: "Поддържат стайна температура точно 18 градуса. Всяка капка пот по нечие чело може да бъде издайническа. Никой не бива да изглежда нервен".

Така започва една дълга история, която обобщава резултатите от задълбочено журналистическо разследване. Това е историята на най-голямата кражба на данъци за всички времена.

Европейският разследващ център Correktiv публикува резултатите от широко мащабното разследване: файловете, известни като "Cum-Ex". В разследването са участвали 37 журналисти от 19 медии в 12 европейски страни. Изводът: в резултат от съмнителни борсови операции 11 европейски държави са загубили милиарди. Освен Германия, в списъка на измамените са Франция, Испания, Италия, Холандия, Дания, Белгия, Австрия, Финландия, Норвегия и Швейцария.

Най-засегната от всички страни е Германия. Следват Франция със загуби от най-малко 17 милиарда евро, Италия - 4,5 милиарда и Дания - 1,7 милиарда. "Става дума за най-голямата кражба на данъци в историята на Европа", казва данъчният експерт и професор от университета в Манхайм Кристоф Шпенгел. Той е изчислил, че само за периода от 2001 до 2016 година германската хазна е ощетена с почти 32 милиарда евро покрай сделките "Cum-Ex". Разследващият журналистически екип оценява общоевропейските загуби на над 55 милиарда евро.

Т.нар. "Cum-Ex" сделки разчитат на сложни данъчни трикове, които позволяват на притежателите на акции неколкократно да претендират за възстановяване на данъци, платени само веднъж върху получени дивиденти. Понятието Cum се отнася до акции с претенции за дивиденти, а Ex - за акции без дивиденти. Понеже данък печалба се плаща само веднъж, всеки, който успее да го възстанови няколко пъти, може да натрупа цяло състояние. В схемата участват няколко инвеститори, които купуват и препродават акции в съдружие помежду си именно в деня, когато фирмата изплаща дивидентите. Акциите многократно и бързо сменят собствениците си, така че данъчните власти не знаят кому принадлежат в крайна сметка и възстановяват данъка на няколко пъти.

Безкраен позор за германската финансова политика

В Германия тази практика е забранена от 2012 година, когато пробойната във финансовата система беше запушена. Разследващият журналистически екип на Correktiv обаче твърди, че Германия е предупредила другите европейски страни за този вид сделки едва през 2015 година. Федералното министерство на финансите подчертава, че "и в миналото е информирало различни страни в отговор тяхно запитване за сделките  "Cum-Ex"". Фракцията на зелените настоява за подробно обяснение от финансовия министър Олаф Шолц. Защото, ако измамите са били възможни и след 2012 година, това "би бил пълен провал и безкраен позор за германската финансова политика", заяви председателят на зелената фракция Антон Хофрайтер.

Мащабите на данъчната далавера постепенно се очертават, но и до днес не е ясно дали съмнителните сделки наистина са били незаконни. Дълго време данъчните експерти ги смятаха просто за легални данъчни трикове. Днес обаче наблюдателите и следователите твърдят, че въпросните схеми са незаконни. Кьолнската прокуратура например води разследване срещу испанската банка Сантандер. Някои други банки, сред които Дойче банк и дъщерната банка на Уникредит - Хипо-Ферайнсбанк, вече признаха че са участвали в такива сделки.

Като на кино

Едно от главните действащи лица в тази игра с милиони вече е в предварителния арест в Кьолн. Мъжът се надява на смекчена присъда, ако помага на разследването. Дори се съгласява да даде интервю на разследващите журналисти. Предпочита, разбира се, да остане анонимен, защото в бъдеще смятал да работи като "почтен" адвокат. На интервюто се явява с маска на лицето, също както по филмите.

Пак като във филмите е и описаната в началото сцена в хотелски апартамент на един лондонски небостъргач. Там млад брокер приема двама разследващи журналисти, които се представят за синове на семейство милиардери. Брокерът най-напред ги развлича с общи приказки за финансови концепции и борсови понятия, но единият от журналистите бързо минава към главния въпрос: Дали парите все пак не идват от държавните данъчни приходи? "Естествено", отговаря младият борсов агент.