Търсят се: 500 000 работници. Шивачи, шофьори, заварчици!

500 000 работници няма да достигат на бизнеса в следващите пет години. Първата карта на нужната работна ръка разкрива още, че в Търговище ще имат нужда от библиотекари, във Велико Търново пък от гладачи.

Едва 32,4% от работодателите посочват като необходима дигиталната компетентност на персонала.

Шивачки, шофьори и продавачи ще са най-нужни на бизнеса в следващите 5 г. Традиционно ще се търсят и строители, заварчици и касиери. Това показва проучване на Агенцията по заетостта сред шефовете на 5012 компании. Ще има нужда и от бармани, сервитьори и готвачи, пише "24 часа".

Въпреки развитието на технологиите основният глад според самите работодатели ще са професиите, свързани с правоспособност - шофьори за камиони и международни превози, трактористи, комбайнери, багеристи, кранисти, огняри, заварчици, спасители, капитан на кораб, щурман и др.

При висшистите най-търсени ще са учителите, лекарите и медицинските сестри. Следват библиотекари, журналисти, инженери, юристи, финансисти, психолози и пр.

Повечето работодатели се нуждаят от средноквалифициран персонал за индустрията и строителството.

Така в София най-търсени ще са водачите на тежкотоварна техника, продавачи и машинни оператори по шиене. Работодателите са заявили и нужда от IT специалисти, счетоводители и от фитнес инструктори.

В Пловдив шивачите оглавяват дефицитните професии, след тях са учителите и машинните оператори.

В Бургас ще се търсят предимно сервитьори и кадри за туризма, докато във Варна това ще са шофьорите. По морето дефицит ще са и професиите в сферата на кораборемонта и морското дело.

Гладачи ще са нужни във Велико Търново и Русе, а дърводелски работници в Габрово, Пазарджик, Сливен и Шумен. Котелисти пък ще са нужни в Плевен, саяджии в Разград и библиотекари в Търговище.

Част от работодателите обаче не могат да си прогнозират нуждата от бъдещи кадри заради навлизането на роботите и дигитализацията на пазара на труда, казаха експерти.

Те обясниха, че машините могат да заменят работниците на поточните линии, касиерите и сервитьорите.

Според проучвания още сега 30% от задачите на 70 на сто от професиите могат да се изпълняват от машини.

Според редица проучвания в следващите 5 години нa пaзapa нa тpyдa в Бългapия нямa дa дocтигaт 500 xиляди paбoтници. Heдocтигът нa кaдpи щe бъдe и пpичинaтa чyждите инвecтитopи дa нямaт възмoжнocт зa paзшиpявa- нe нa бизнeca cи в cтpaнaтa.

Най-важното изискване на шефовете към новите служители е мотивация и отговорност към работата. Анкетата показва, че работниците трябва да имат и позитивни личностни качества. Половината шефове са искали и предишен опит. Едва 1/5 от анкетираните шефове имат готовност да осигурят служебен транспорт, а 30% - да поемат частично разходите за междуселищно пътуване на персонала.

Бизнесът е склонен да инвестира в квалификацията на персонала си. Преобладаващи са обученията, свързани с масово търсени професии - оператори на машини, шлосери, заварчици, монтьори, техници, инженери, шивачи, мебелисти и др.

Шефовете са склонни да обучат персонала си за готвачи и сервитьори. Най-малко от тях са отговорили, че биха инвестирали в курсове по чужди езици. В София се открояват обученията в IT технологиите.

От персонала си началниците искат да работят добре с клиенти, да имат самоконтрол и дисциплина. Проучването показва, че според 55% от шефовете най-важното умение, което трябва да притежават служителите им, е добро владеене на български език.

За 45 на сто от работодателите подчинените им трябва да са отговорни и да работят добре в екип. На чуждоезикови познания и добри компютърни умения държат 1/5 от шефовете.

"Само 32,4% от анкетираните работодатели посочват като необходима дигиталната компетентност, което на фона на IV индустриална революция, набиращата скорост електронизация и роботизация и създаването на роботи с електронен мозък в известна степен е необяснимо", посочват от Агенцията по заетостта.

Проучванията за нуждите на работодателите по региони ще се правят два пъти годишно чрез анкети до фирмите. Агенцията по заетостта стартира второто проучване през август. Резултатите служат за правилното насочване на усилия и ресурси към мерки за подобряване на връзката между обучението и потребностите на бизнеса.