"Апартаментгейт" удря по ГЕРБ, имиджът на Борисов – стабилен!

"Апартаментгейт" удари сериозно престижа на управляващите от ГЕРБ, сочи проучване на агенция "медиана. За първи път от началото на третото правителство на Бойко Борисов  желаещите управлението да продължи мандата си и искащите то да си отиде предсрочно са се изравнили - по 34 % във всяка група. 

Изводи от проучването соча, че за огромната част от избирателите скандалите около така наречените "апартаменти на властта"  не е просто предизборна политическа атака на техни опоненти, а отразяват реални далавери по върховете на властта.

Близо 70 % от запитаните споделят това и само 15 % определят скандалите само като предизборна политическа атака. Дори и сред избирателите на ГЕРБ по-малко от половината определят случващото се като политическа атака на опонентите им. Над 60 % от симпатизантите на ГЕРБ определят случващото се като тежък удар върху партията с възможност сериозно да я отслаби и да и навреди.

Ударът върху ГЕРБ относително слабо се отразява върху личния имидж на премиера Бойко Борисов. Той е сочен от респондентите като българския политик с най-висок авторитет и влияние в Европа, като 39% от респондентите го определят като такъв. Следват го Сергей Станишев с 27 % и президентът Румен Радев 26 %.

Евроизборите

Според агенцията прогнозите за традиционно ниска изборна активност на предстоящите евроизбори няма да се сбъднат. Към момента, над 80 % от избирателите споделят, че тези избори са важни, а 70 % от всички заявяват намерение да гласуват на тях.  

Причината е, че2 /3 от избирателите възприемат тези избори като насочени към вътрешните проблеми на страната - своеобразен вот на доверие към управляващите и подготовка за политическо преструктуриране на властта.

БСП изпреварва ГЕРБ и СДС

Всичко това рефлектира и върху политическите нагласи. Симпатизантите на ГЕРБ са се свили до т. нар. "твърдо ядро". При това положение БСП успява да изпревари коалицията ГЕРБ/СДС с около половин процент (0,6 %) – 32.1 % за БСП срещу 31.5 % за ГЕРБ/СДС. Разликата ГЕРБ/БСП би била по-голяма, но марката СДС съвсем реално привнася в коалицията около един процент. Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще вкара евродепутати е ДПС.

Проблемите в БСП

Дебатите в левицата дали Сергей Станишев да бъде или не номиниран за евродепутат от листата на БСП може да предизвика сериозен трус в партията. Според повечето от симпатизантите на столетницата - 66% президентът на ПЕС трябва да бъде в листата на партията, а едва 12% са против. Над една трета от избирателите на БСП (36 %) смятат, че тези спорове могат да доведат до сериозно разцепление и отслабване на партията преди изборите.

Това е и един от основните рискове пред БСП - вместо да се яви обединена, да затъне във вътрешнопартийни разделения и да пропусне шанса за победа. Данните показват, че на левицата в момента й е нужен всеки глас (разликата е под 1 %). Резултатът от изборите до голяма степен ще зависи от способността на БСП да се яви единна и  да мобилизира избирателите си.       

БСП е изправена и пред още един сериозен проблем – позиционирането на партията по отношение на европейските структури. Очевидно е, че дебатът около номинирането на президента на ПЕС за листата на БСП има по-дълбоки мотиви – цялостно поставяне под съмнение на позиционирането на партията в семейството на европейските социалисти и търсенето на "консервативна" идентичност. Сред симпатизантите на БСП обаче, 54 % са за оставането в ПЕС, 14 % са против, а останалите нямат мнение по въпроса. Другият риск - дебелото подчертаване на различията с ПЕС дава възможност за пропукване на европейската принадлежност на БСП, а това може да отблъсне много избиратели.

Разочарованието от властта, както скандалите и последвалите оставки са засилили търсенето на политическа алтернатива вън от противопоставянето ГЕРБ/БСП (както и засиленото желанието за участие в изборите). От една страна избирателите търсят алтернатива, а от друга различните партии засилват активността си с оглед  очакваното  политическо преструктуриране на властта и заемане на позиция за едни потенциални предсрочни избори.

Към момента, Воля, ВМРО и Атака се възползват най-много от тази ситуация и се намират близо до възможността да достигнат изборната бариера (5.88 %). В тази динамична среда не може да се изключат и възможностите на  "Демократична България" и новата/стара "Коалиция за България –АБВ". Доколко последната краде гласове от БСП или се вижда от избирателите като реална алтернатива предстои да видим.