Родината на винопроизводството - непознатата Грузия

Снимка: БТА

3 / 6

За грузинците виното е не само традиция, то е връзка с дедите, с корена, то е живот, но и надежда, поглед към бъдещето. Затова и надпис на етикети за вино на известна винарска изба в Грузия гласи: "Бог ни даде вината и традицията. Трябва да се грижим за виното и лозята, защото виното е живо. Когато отворим квеври, това е като изгряващото слънце".

А традицията в производството на вино, която датира от преди 8 хиляди години, вкусната храна, благодарение на плодородната земя, и гостоприемството на грузинските домакини привличат туристите в тази малка на територия, но богата на исторически, културни и религиозни ценности страна, пише Даниела Балабанова, БТА.

Семейството на 30-годишния Гуджа Годардзишвили от село Бакурцихе, район Кахети, Грузия, са потомствени винари. Лозята им са разположени на един хектар. На година произвеждат между 2-3 хиляди бутилки с вино.

Грузинците са известни със своите вина. Те съхраняват стара традиция в производството на вино, като използват глинени съдове, наречени квеври, заровени в земята, в които виното ферментира и отлежава. Квеврите са под формата на амфора. Най-старата квевра на семейство Годардзишвили е от 1899 г., била е на прапрадядото на Гуджа.

В миналото единствено мъжете са имали право да мачкат гроздето, тъй като те са силни и с твърд характер, а виното е трябвало да бъде точно такова. Виното при грузинците се прави по-различно - те не отделят кожата на гроздето, затова бялото вино има по-жълт, златист цвят. Друга особеност е, че процесът на ферментация стартира винаги сам - без мая или захар. Натурална мая идва от кожата на гроздето, а захарта от сока. Ферментацията трае 21 дни за бялото вино и около 11 дни за червеното.

След това квеврите се запечатват и виното се оставя 6 месеца да отлежи - т. е., както казват местните, "детето да се отдели от майката" - майката са семките и кожата на гроздето на дъното, а детето е виното на повърхността. След като изкарат виното, от отделеното на дъното правят чача - тяхната ракия, обясняват технологията производителите.

Изследователи са доказали, че именно Грузия е родината на винопроизводството. Древни съдове за вино, изработени от глина, бронз и сребро; златни чаши за пиене на вино; винените бъчви от 2-ро или 3-тото хилядолетие преди Христа; и семена, открити в древните гробници от бронзовата епоха, свидетелстват за историята на грузинското вино. А историята на виното в района на Кахетия може да бъде проследена до шестото хилядолетие преди Христа.

Лозата е тясно свързана с духовната култура на народа. Тя е в ролята на сакрален символ през 4 век, когато просветителката на Грузия, Света Нино, покръства владетеля на страната с кръст от лозови клони, завързани с косите й - от този момент православното християнство е официална държавна религия, при нейните църковни ритуали виното е естествен елемент.

Територията на днешната Грузия претърпява множество нападения и военни действия. Въпреки че всички завоеватели унищожават лозята и винарните, грузинците успяват да ги възстановяват и развиват.

Днес в тази малка страна растат над 500 сорта грозде, а грузинските вина са известни със своите уникални свойства и характеристики. Благодарение на топлия климат и влажния въздух от Черно море в страната се произвеждат много повече сортове грозде, отколкото почти всяка друга държава в света.

Пъстра, красива, омагьосваща, но и непозната и различна е днешна Грузия, а най-голямото й богатство са хората. Преминали през различни кръговрати в историята си, грузинците са запазили чувството си на принадлежност и дълг към родната земя, към културата и нравствеността си, осланяйки се на миналото, ясно стъпили в настоящето и вперили поглед към бъдещето.

Във всеки гост на тази малка кокетна страна остава вълнението от безкрайните планински хоризонти, морски пейзажи, архитектурни шедьоври. Остава приятното чувство от разходката по цветните, тесни и пренасящи в друга епоха улички на стария Тбилиси, от аромата на червеното грузинско вино, от "неприлично" вкусната храна. Истинска наслада обаче е компанията и гостоприемството на местните домакини, за които гостът е Бог, както те самите казват. Ще те посрещнат с широко отворени обятия, препълнени трапези, винаги пълни чаши и безкрайни наздравици.

Така ни посреща и семейството на Гуджа Годардзишвили - с домашно вино и чача, богата трапеза, изобилстваща от специалитети. Всяко посещение в Грузия трябва да започне с ароматно вино и вкусно хачапури, грузинска пита със сирене. Добавяме и чакапули - месо, варено с естрагон, кориандър, праз, джанки и планински билки. На грузинската софра често ще видим и хинкали - сочни кнедли от месо, направени да се консумират с ръка, като се използва специална техника, която може да се научи само в Грузия. Не може да не опитаме и различните им разядки и сирена, включително и пропито с вино сирене. За десерт задължително подслаждаме с чурчхела - ядки, нанизани на дълги низове и гъсто покрити с плодов сироп.

Традиционната грузинска вечеря не може да мине без наздравици. Дори си имат майстор на тостовете - тамада. Задължително пият за мира, за дружбата, за родителите, за мечтите, за любовта, за децата, за Грузия, а в нашия случай и за България.

През последната година Грузия е посетена от 10 хиляди българи и общо от 4,5 милиона туристи, като най-много са от Русия, Турция, Армения, Азербайджан.

Според Мириам Квривишвили, ръководител на Националната туристическа администрация на Грузия, напоследък се забелязва тенденция за увеличаване месечно на европейските туристи, както и на тези от Близкия Изток - Саудитска арабия, Обединени арабски емирства, Оман и др. На едно място могат да се видят хора от Европа, Близкия изток и САЩ, казва Квривишвили. По думите й Грузия е добра дестинация за туризъм през четирите сезона на годината. Подходяща е за млади двойки, група младежи, семейства, хора, търсещи отдих, обичащи приключения, интересуващи се от история и култура, вино-любители.

Друго предимство е, че страната е малка и много неща могат да се видят на къси разстояния. Туристите комбинират столицата и планински курорти, планински курорти и море, море и медицински и СПА курорти.

Петмилионната страна, разположена на източния бряг на Черно море, между Русия и Турция, е държава, която съчетава предизвикателствата и очарованието на Азия, но и модерността и погледа към бъдещето на развита Европа. Грузинците казват, че много са взели от културата на Азия, но бъдещето им е обърнато към Европа. Затова целта им е да привличат все повече туристи от там. А те знаят как да накарат всеки чуждестранен гост да се чувства уютно и специално.

Най-посещаваният регион в Грузия е Кахети. Той е образуван през 90-те години от историческата провинция Кахетия и малката планинска провинция Тушети. Регионът е известен с производството на вино, килими и традиционна храна, както и с красиви пейзажи и исторически паметници. Всичко това откриваме в "Града на любовта" Сигнахи - романтичен исторически град, обграден с крепостна стена от 18 век. Той е един от най-малките в страната, с около три хиляди души население. Създаден е през 18 век от цар Ерекли Втори като убежище за населението срещу персийската атака. Бил е един от водещите търговски центрове на Грузия през 19 век. По-голяма част от къщите му датират от 17 в.,18 в. и 19-ти век, а голяма част от четирикилометровата защитна стена все още се стои. Превърнал се е в културна дестинация и известен с местните винопроизводители, родно място на артисти, творци и други образовани грузинци.

Сред тях е и художникът Нико Пиросмани, чиято история е възпята в песента "Милион червени рози" на Алла Пугачова.

Пиросмани бил самоук, беден, рисувал картини, за да се изхранва. Световна слава получил след смъртта си. Според легендата видял на афиш певицата на шансони, танцьорката и актриса от парижкия театър на миниатюрите "Бел Вю" Маргарита дьо Севр и се влюбил в нея. Тогава нарисувал и прочутата си картина "Актрисата Маргарита". А след като чул и изпълненията й на концерт, на рождения си ден, Пиросмани продал къщата си и цялото имущество и с получените пари изкупил всички налични цветя в града. Девет файтона с цветя били изпратени към дома на Маргарита дьо Севр. Голяма колекция от творби на художника днес се съхранява в музея в Сигнахи. Картините му струват милиони долари.

Сигнахи обаче се свързва с любовта и по друга причина. В града се намира Дворецът на бракосъчетанията. Отворен е 24 часа, 7 дни в седмицата и в него по всяко време двойки могат да сключат брак. Романтичната атмосфера се засилва от малките стръмни, но цветни улички, кокетните хотели и къщи за гости.

В район Кахети се намира и село Цинандали, известно с имението и историческата изба, която някога е принадлежала на аристократичния поет на 19-ти век Александър Чавчавадзе (1786-1846). Къщата-музей често е домакин на различни изложби на видни грузински и чуждестранни художници. Заобиколена е от красив парк с нестандартно и интересно разположение с комбинация от естествени и декоративни градини, които заемат 18 хектара.

Такава е Грузия - пъстра, романтична, но и модерна, за някои - непозната, а за други - различна.