Ако всички заминат, кой ще ни лекува?!... Млади сърби бягат към Германия

"Цялата смяна от местната Спешна помощ изкара курс по немски език и сега всички са в Германия", казва Филип, който е основал училище за чужди езици в южния сръбски град Лесковац. То съществува от 10 години и в началото английският е бил много търсен, днес обаче на мода е немският. Филип не желае да бъде сниман - разбираемо поведение в тази сръбска провинция, където хората избягват да се набиват на очи. Те се пазят дори и от най-безобидните критики към правителството - дори и да има достатъчно основания и факти за това, пише "Дойче веле".

Медицинските сестри Йована, Ангелина и Миляна наскоро са взели нивото В-1 за медицински кадри и всеки момент могат да тръгнат за Германия. Първите две дори вече имат подписани трудови договори с една клиника в Хамбург, а Миляна стяга куфарите за Тюбинген, където ще работи в Университетската клиника. 24-годишната Йована казва, че в Лесковац няма какво да работи и че ще напусне страната именно заради работата.

Мрачен делник в "сръбския Манчестър"

Твърди се, че в Лесковац правят най-добрата скара на Балканите. Отдавна обаче са отминали славните времена, когато текстилната и фармацевтичната индустрия са допринасяли за подема на града. Никому вече и през ум не минава да нарича Лесковац както някога - "сръбският Манчестър". От някогашните 100 хиляди жители на общината днес са останали доста под 70 хиляди.

Йована е ходила досега три пъти в Германия - работила е пробно в Берлин и Хамбург. Работата ѝ допаднала, а работодателите останали доволни от нея. "Там осъзнах, че всъщност няма голяма разлика между работата в Германия и в Сърбия. Само че в Германия грижата за болните и трудът на медицинската сестра са разделени, а и броят на пациентите е ограничен. В Сърбия това е другояче - там една медицинска сестра е същевременно и болногледачка. В някои случаи дори една-единствена медицинска сестра обслужва цял етаж с пациенти."

Но Ангелина не може да се надява дори и на такава тежка работа: "Съседката ми беше чистачка в болницата и изкара съкратен курс - преквалифицира се за медицинска сестра. За съжаление в тази страна професионалната подготовка не се цени. Хората получават работа по съвсем други критерии. Затова виждам бъдещето си в Германия", казва 19-годишната жена.

"Даже извънредните часове труд се заплащат"

Йована също смята, че в Германия е друго - там ценят професионалната квалификация, а и заплащането няма нищо общо с това в Сърбия. "Даже извънредните часове труд се заплащат, получаваш карта за градския транспорт с намаление, има столова за хранене и предлагат помощ в търсенето на жилище. Освен това можеш да запишеш и двумесечен, платен езиков курс", казва младата жена.

В Сърбия средният месечен доход е малко над 400 евро, а по официални данни безработицата достига 12 процента. Някои експерти твърдят, че ако не беше трудовата миграция, безработицата щеше да скочи на 20 процента. А младежката безработица междувременно гони 30 процента. Масовото изтичане на човешки капитал е едновременно и благословия и проклятие за сръбското правителство: от една страна то може да се хвали, че поддържа сравнително ниска безработица в страната, но от друга вече са налице първите тревожни сигнали. Така например към трудовото министерство бе създадена експертна комисия, която да предложи мерки за ограничаване на изтичането на кадри в чужбина.  

Нежелано място за младите хора

Това изобщо не интересува Йована, Ангелина и Миляна, които виждат бъдещето си в Германия, включително в личен план - те желаят да създадат семейства в новата си родина и не мислят за връщане в Сърбия. На техните родители това може и да не им харесва особено, но те виждат как Сърбия все повече се превръща в нежелано място за младите хора - особено за по-квалифицираните от тях.

Проблемът с масовото бягство не е нов, но напоследък се задълбочава. Още в Титова Югославия много хора напускаха страната в търсене на по-добро място за живеене и работа. След това дойдоха войните и първите демократични реформи, които обаче не отговориха на очакванията на хората, и те продължиха да напускат страната. Близо 1 милион сърби са избягали от промените насам, което за една страна със 7 милиона души население е много сериозен проблем. И тенденцията продължава: годишно около 35 хиляди души обръщат гръб на Сърбия. По този показател страната държи едно от първите места в света.

Йована си дава сметка, че бягството на младите хора е загуба за Сърбия. "Квалифицираните кадри обръщат гръб на страната. Само в моето обкръжение толкова много хора заминаха. И не само младите бягат - понякога цели семейства заминават или пък хора с 20-годишен трудов стаж", казва младата медицинска сестра. В последното годишно изследване на Регионалния съвет за сътрудничество RCC от 2018 година, провеждано в 13-те страни от Югоизточна Европа, цели 32 процента от анкетираните сръбски граждани са посочили, че мислят да заминат в чужбина - колкото в никоя друга страна от Западните Балкани.

Школата за чужди езици в Лесковац не може да се оплаче от липса на работа. Колкото и да е добре това за бизнеса на Филип, той осъзнава колко тревожно е същевременно положението: "Ако всички заминат за Германия, кой ще ни лекува нас, мен и децата ми - тук, в Сърбия?", пита загрижен той.