На фронтовата линия в Източна Украйна: Ще гласуват за мир

Не са останали много жители в Зайцеве (Зайцево на руски - бел. ред.), село на фронтовата линия, разделяща Украйна, но гласоподаватели като Галина Соболева искат само едно от президентските избори този месец.

"Който ни обещае мир и възстановяване на домовете ни, за него ще гласуваме. Това е всичко, от което имаме нужда", каза пенсионерката.

Разрушенията и пораженията са навсякъде, пет години след избухването на конфликта за Източна Украйна между правителствените войски и подкрепяните от Русия сепаратисти. Близо 13 000 души са загинали, една четвърт от които цивилни, според Мисията за наблюдение на човешките права на ООН в Украйна, пише Ройтерс.

В окопите близо до Зайцеве са разположени войници, а правителствените камиони рискуват да попаднат под огъня на бунтовниците, когато превозват хляб, въглища, дърва за огрев и други стоки по черния път. Служители на държавната "Ощадбанк" пътуват с бронирани автомобили до близкия пропускателен пункт, за да позволят на жителите от двете страни на фронтовата линия да изтеглят пари.

На близо 600 километра от там, в Киев президентът Петро Порошенко направи съпротивата срещу Русия централна тема на трудната политическа битка за преизбирането му. Избирателите, решили да вземат участие във вота за президент на 31 март, казват, че конфликтът е единственият голям въпрос пред страната, но се мъчат да разберат кой най-добре може да го прекрати.

Зайцеве, което се намира в преобладаващо рускоговорящата Донецка област, беше завзето от бунтовниците в първите месеци от конфликта и не можа да гласува на изборите през 2014 г., довели Порошенко на власт. Селото беше отвоювано от правителствените войски през лятото на 2015 г., но мир така и не се установи.

"Засега не виждаме нищо, никакво подобрение досега няма", каза местната активистка и доброволка в хуманитарна организация Тетяна Дурнева, и добави: "Боевете не са спирали, вчера беше наистина страшно".

"Нуждаем се от мир"

През 2014 г., след като протестите на Майдана свалиха от власт проруския президент Виктор Янукович, Русия се намеси и анексира Кримския полуостров. Според Украйна тогава Русия е инспирирала сепаратистки бунтове в областите на Източна Украйна, ескалирали до пълномащабен конфликт. Русия отрича да го е правила.

Две самопровъзгласени "народни републики", непризнати нито от Киев, нито от Москва, се обособиха в Донецкия и Луганския индустриални райони на Източна Украйна, известни като Донбас.

В град Донецк малцина са тези, които ще гласуват, защото ще трябва да прекосят фронтовата линия, за да се регистрират. Някои от интервюираните казват, че кандидатите са "хвани единия, удари другия".

"Те всички ни мразят", каза Юлия, отказала да назове фамилията си."Защо? Защото живяха на наш гръб", добави тя, визирайки останалите още от времето на комунизма предприятия в областта, много от които сега са закрити. "Донбас ги е хранил през целия им живот и винаги ние сме били ощетените", заключи тя.

Украйна, Западът и НАТО обвиняват Русия, че изпраща войски и тежки въоръжения в подкрепа на сепаратистите. Ройтерс също документира участието на руски войски и танкове.

Москва отвръща, че оказва само политическа и хуманитарна подкрепа на бунтовниците и твърди, че руските бойци в Украйна са доброволци. Минските споразумения от 2015 г. сложиха край на големите кръвопролития, но постоянно продължават да загиват войници.

Двамата главни съперници на Порошенко - бившата премиерка Юлия Тимошенко и комедийният актьор Володимир Зеленски казват, че ще приложат различен подход към мирните преговори, като привлекат САЩ и други страни на масата на преговорите. Но не е ясно дали ще променят статуквото.

Жителите на Зайцеве неохотно говорят за изборните си предпочитания, но Зеленски, който е политически дебютант, води в последните социологически проучвания сред онези, които желаят и могат да гласуват в Източна Украйна.

Някои семейства са разделени от конфликта, като това на Николай Юшков, 70-годишен пенсионер, който живее в близкото селище Майорск. Синът и дъщеря му живеят на територия под контрола на правителството, а другата му дъщеря в район под контрола на сепаратистите, където избори няма да се състоят.
"Всеки казва: трябва да седнете и да преговаряте", каза той, и добави: "Мир. Нуждаем се от мир".

Едноетажната къща, която дели с друго семейство, е оцеляла при обстрел, разрушил околните сгради, но се намира само на 600 метра от окопите на сепаратистите. Една от външните стени, разрушена от боевете, е заменена от купчина дърва за огрев.

Всеки месец 500-километровата фронтова линия е прекосявана над един милион пъти, най-вече от пенсионери, прекарващи часове в чакане - в студ, жега, дъжд и сняг, защото разчитат на държавната помощ, налична само на контролираната от правителството територия.

Правителството и организации като ООН искат да подобрят ситуацията на пропускателните пунктове, като осигуряват отопляеми палатки и тоалетни, предоставят съвети за избягване на мините и оборудват граничните служители с мобилни камери с цел предотвратяване на корупционни практики.

Седемдесет и тригодишната Раиса Тараненко, чието семейство живее в къщата на Юшков, споделя желанието му войната да свърши. "Но не е ясно как ще се развият събитията, не ни остана никаква надежда", каза тя и добави: "Всичко става от лошо по-лошо".

Порошенко дойде на власт през 2014 г. с обещанието да спре войната за няколко седмици и един ден да вкара Украйна в НАТО. При управлението му разходите за отбрана нараснаха до 5 процента от БВП, спрямо 3 процента през 2013 г.
Войната все още продължава, но армията сега е по-добре екипирана, а през мандата на правителството на американския президент Доналд Тръмп беше снабдена с ракетни комплекси "Джавелин".

За някои от войниците на фронтовата линия мирът не е достатъчен. Олег, украински подполковник, който не назова фамилията си, каза че големият брой жертви и ранени, както сред военните, така сред и цивилните, е оставил само една възможност: "Трябва ни само победа".
 

/БТА/