Упадък и сексуална свобода – причини за сексуалното насилие в църквата

Римокатолическата църква и проблемите й със сексуалното насилие станаха вече пословични.

Според бившия папа Бенедикт XVI до днешната ситуация в църквата нямаше да се стигне, ако не беше сексуалната революция от 60-е години, растящата секуларизация и слабите църковни закони, които защитават свещениците.
 
"Сред свободите, които Революцията от 1968 г. се пребори, беше тази за сексуална свобода", пише Бенедикт XVI в есе за германското духовно списание Klerusblatt.

Там той посочва още, че сексуалната революция е довела и до това педофилията да бъде разрешена и приета.

"Защо педофилията стига до такива размери? В крайна сметка, причината е липсата на Бог", пише Бенедикт, посочвайки провалилите се опити да се включи споменаването на Бог в договорите на Европейския съюз като негативен пример за западната секуларизация.

Бенедикт, роден в Германия като Йозеф Ратцингер, бившият папа споменава и появата на секс сцени през 60-е години в родната му Бавария и формирането на "хомосексуални клики" в семинариите. Според него тези клики са функционирали открито и значително са променили климата. Той не пропуска да отбележи и провали в морала на теологията през тази ера, пише DW.

Скандалите с насилие в Ирландия, Чили, Австралия, Франция, САЩ, Полша, Германия и на други места принуди римокатолическата църква да плати милиони долари компенсация за жертвите. Много от случаите датираха далеч преди 60-е години на ХХ век.

Ватикана също има своята роля в скандалите, като наскоро осъди кардинал Джордж Пел, който е осъден на 6 г. затвор за насилие над две момчета в Австралия.

Твърдата позиция на Бенедикт

Бенедикт, който през 2013 г. стана първия папа от 6 века назад, който се оттегли от поста, хвърли вината и върху църковните закони, които защитават обвинените свещеници. Той пише, че през 80-е и 90-е правото на защита за свещеници е било толкова широко, че присъда е била почти невъзможна.

Като кардинал Йозеф Ратцингер, Бенедикт започна реформа на тези закони през 2001 г., с които отстраняването на насилници става по-лесно.

Той зае позиция срещу сексуалното насилие като отговарящ за доктрината на Ватикана, а по-късно и като папа, лишавайки от свещенически сан стотици свещеници, обвинени в сексуален тормоз.

Във въведението си Бенедикт пише, че има разрешение от държавния секретариат на Ватикана и папа Франциск да публикува мнението си. Ватикана също потвърди, че есето е написано от Бенедикт.

Карикатура на събитията

Асистент професорът по теология към католическия университет на Америка Чат Пекнолд похвали есето на папа Бенедикт XVI. Според професора "гласът на бащата" правилно е идентифицирал липсата на Бог като причина за кризата.

Други анализатори обаче настояват, че есето има своите недостатъци в съдържанието и засилват съществуващите различия в църквата между подкрепящите сегашния папа Франциск и носталгичните по доктрината на Бенедикт.

"Това е катастрофално неотговорно, защото създава наратив против това как Франциск се опитва да накара църквата да се движи напред", обяснява църковния историк Кристофър Белито пред AP.

Теологът Масимо Фагиоли от университета Виланова твърди, че в думите на Бенедикт не открива анализ, а само прехвърляне на вината върху сексуалната революция.

Фагиоли пише, че думите на Бенедикт са "карикатура на случващото се в Католическата Църква" след Втория ватикански събор, провел се между 1962 и 1965 г.

За други есето на Бенедикт е просто "срамно", защото идеята, че насилието над деца е резултат от колапса на моралната теология през 60-е години е просто грешно обяснение на системното насилие на деца и прикриването му.