Инатът, който не позволяваше на Ники Лауда да умре

Август, 1976 година. Свещеник стои на ръба на леглото на обгорения Ники Лауда. Раните му са толкова тежки, че лекарите му дават часове живот, а духовникът се моли за душата му преди да си отиде. Лауда, който бил в кома, го чувал добре. Чувал всяка една негова молитва. И бил страшно ядосан, че този дразнещ свещеник е там. Казвал си, че на пук на него ще оцелее. И оцелял.

След 55 секунди, изложен на 800 градуса и няколко дни в болницата, Ники Лауда се връща, още с кървавите си превръзки на лицето, за да се качи отново в болида си и да приключи онова, което е започнал – да стане шампион. Неговият най-голям враг на пистата, но приятел в живота, Джеймс Хънт му отнема титлата само с точка преднина. На следващата година обаче Лауда отново е на върха.

На пръв поглед австриецът изглежда като машина, лишена от емоции. Пълната противоположност на шумния Джеймс Хънт. И двамата имали нещо общо – били бунтари, родени в богати семейства, които разочаровали с решението си да се занимават с нищо и никакъв си спорт с коли.

Ники Лауда грабел с пълни шепи от семейното богатство докато можел, но същевременно събирал пари и за черни дни. Той знаел, че рано или късно кранчето ще спре. И така и станало – семейството му, не особено очаровано от кариерния път, който младият Ники е избрал, го изхвърля на улицата. Това обаче далеч не го спира, а го превръща в първокласен състезател.

На 19 завършва втори в първото си състезание. Това толкова го вбесява, че той насочва цялата си енергия в това да стане перфектен. И след всички тренировки и усилия пътят му от Формула 3 до Формула 1 е изключително кратък. Само за няколко години Ники Лауда се превръща в най-добрият пилот в света.
25 победи от 171 старта му носят три титли – две с червените цветове на "Ферари“ и една с "Макларън“.

Когато катастрофира през 1976 година, Ники Лауда е зад волана на "Припкащото конче“. Едва ли има фенове на Формула 1, които още тогава да не са си задали въпроса: "Колко още титли щеше да спечели шампиона, ако кариерата му не бе прекъсната от този тежък инцидент?“

Енцо Ферари знае отговора – много. Екипът на "Ферари“ естествено не харесва особено Ники Лауда. Когато той става пилот на Скудерията, нейната слава е в застой, а австриецът й връща блясъка. За повечето пилоти, да са част от "Ферари“ е привилегия, а те не престават да изразяват благодарността си към отбора. За Лауда е просто бизнес. Всъщност, той знае, че "Ферари“ трябва да са благодарни на него, за това, че връща славата им на Маранело след втория си триумф.

И макар от "Припкащото конче“ многократно да са отбелязвали, че Лауда е природен талант, в личните си разговори те го наричали l’ebreo (евреина) и далеч не му били почитатели. Самият Енцо Ферари не вярва, че той ще се върне обратно на пистата след катастрофата и бързо му намира заместник за следващия сезон. Звучи като предателство, но Лауда знае, че е просто бизнес. Той не ги съди, че им липсва сантименталност, след като самият той не изпитва такава.Прекарва в Скудерията още една година, но отнешенията им стават все по-лоши и по-лоши.

За това Лауда светкавично взима следващото си решение - отива в друг отбор. Вратите за него навсякъде са широко отворени.

Студенината на австриеца и неговият навик да взима еднолични решения са пагубни и за брака му. Подобно на Енцо Ферари, съпругата му Марлин Лауда не вярва, че той ще се върне на пистата толкова скоро след инцидента. Въпреки че го подкрепя напълно във възстановяването му, те се развеждат пет години по-късно.

Две години той прекарва в отбора на Алфа Ромео, но така и не печели титла с тях. През 1979 година вече му е писнало до такава степен, че се отказва от състезателния спорт.  Завръща се отново през 1982 година, а през 1984 г. печели третата си титла, този път в болида на "Макларън". Следващият сезон обаче далеч не е толкова успешен и Лауда отново се отказва, но този път окончателно, от Формула 1.

По-късно основава първата си авиокомпания Lauda Air, където често изненадва пътниците си с това, че самият той управлява самолета. През 1991 година 223-ма души умират след като една от машините му катастрофира. Вината не е на авиокомпанията, а на Boeing, но Лауда определя това, като един от най-лошите мигове в живота си.

"Всички ми казват - сигурно Гранд При на Германия е най-ужасният момент в живота ти. Но не беше. Когато 200 човека искат да стигнат от точка А до точка Б с твоята авиолиния и така и не кацат – това е различна отговорност“, казва Лауда пред в. Observer.

В края на 90-те години, Ники Лауда отново се връща към страстта си - бързите коли. Първо, той е съветник на "Ферари", а после става директор на "Ягуар".  През 2012 година вече е председател на тима на "Мерцедес". Именно той убеждава Люис Хамилтън да стане част от отбора, превърнал го в крал на пистата през последните години.

Ники Лауда не беше нито нахален, нито самовлюбен. Докато колегите му се държаха като филмови звезди, той стана известен със своята сардонична същност. Плъхът – така го наричат в ранните му години заради обратната захапка. След инцидента, Лауда отказва да си направи пластична операция – вместо това носи бейзболна шапка, която се превръща в негова запазена марка, а спонсори хвърлят луди пари за да сложат логото си върху нея. Едва ли някой от онези звездни пилоти, с които Лауда се състезава през годините, би се съгласил да остане обезобразен, скрит от безформено яке и протъркани джинси. Но стилът на Ники Лауда беше като същността му – той така и не се заинтересува нито как изглежда, нито какво мислят хората за него.

Миналата година, легендата хваща летен вирус в Ибиса. На пръв поглед – нищо сериозно. Но не и когато дробовете ти са обгорени след тежка катастрофа. Така Лауда отново се озовава в болницата и  претърпява трансплантация именно на нови бели дробове, такива, които никога не са знаели какво е да гориш в 800 градуса. Възстановява се бързо, отново се учи да ходи, но пред интервюиращите се шегува, че само няколко месеца рехабилитация са го превърнали във "фурия на корта“.

Но смъртта не може да бъде лъгана дълго. На 70 години, Лауда почина от усложнения на бъбреците, получени в следствие от трансплантацията. Този път не успя да се пребори, но не се и отказа, защото както сам пише в биографичната си книга: "Да се предадеш е нещо, което Лауда никога не прави“.