След 75-години: Какво си спомнят децата на Деня "Д"?

Преди 75 години, на 6 юни 1944 година, започва Битката за Нормандия. Денят "Д“, отнема живота на 20 хил. французи. А тези, които оцеляват, все още живеят с ужаса на войната.

Дезире е бил едва на 12, когато започва Денят "Д“, но той ясно си спомня на какво е станал свидетел.

"Още виждам труповете на германските войници с лице надолу в бодливата тел, още са с каските си, пушките им стоят на рамо“, споделя той пред BBC.

Много цивилни граждани умират след бомбандировките на съюзниците. Сред тях е и 10-годишният Серж Баудин.

"Казаха ни, че изобщо не е бил ранен. Малкото му сърце не беше издържало“, припомня си Арлиет Варин-Баудин. Тя била на 9, когато братчето й загива.

"Когато пуснах ръката му не мога да си спомня дали реагира или не. Мисля, че е било страхът. Винаги съм обвинявала себе си, че избягах от това, казва Арлиет. - Не съм сигурна, че трябва да ви разказвам това, което съм видяла, защото беше ужасяващо.“

"Съюзниците бяха тук, за да ни освободят и въпреки това убиваха повече цивилни, отколкото войници. Това беше неразрешима дилема“, споделя Майкъл Пепин, който е бил на 14 години, когато е започнала "Битката за Нормандия“. Той си спомня как германците започнали да блъскат по вратата му и крещят "Британците са в морето, британците са в морето!“

Колет Марин-Катерин била на 16, когато станала част от Френската съпротива. По-думите й, французите били напълно унижени: "Нямаше начин да се освободим. Всички знаеха, че само чужденците могат да сторят това за нас. Кой друг да очакваме да дойде, освен приятелски нации, които са антинацисти. Когато самолетите започнаха да кацат вече знаехме, че е време германците да напуснат земята ни.“

"Въпреки мъката, която бомбандировките причиниха, въпреки приятелите ни, които бяха убити, ние не изпитвахме омраза. Нямаше омраза“, казва Дезире. Той си припомня как само американците казвали, че хората на Франция не са сами.

"Беше война. Всички идваха да ни спасят. Пожертвахме младите хора, които спяха тихо у дома и можем само да им благодарим“, твърди Арлиет.