Гренландия: Светват всички червени лампи за глобалното затопляне

Рекордни температури, преждевременно топене на ледовете - още преди настъпването на лятото всички сигнални лампи за затоплянето на климата в Гренландия (огромен леден къс, който заплашва да остави под вода всички крайбрежни райони на планетата) светят в червено.

Учените не изключват възможността 2019 г. да е поредна "ужасна година" за белия континент, пише Франс прес.

"Възможно е рекордите от 2012 г. да бъдат надминати, както за най-малка площ на морските ледове в Арктика, така и за най-бързо топене на полярната шапка в Гренландия", предупреждава Рут Мотрам, климатолог от Датския метеорологичен институт (ДМИ). Тя допълва, че "това до голяма степен ще зависи от метеорологичните условия".

Впечатляваща снимка на преждевременното топене на ледовете, направена миналата седмица в северозападната територия от учен от ДМИ, обиколи света.

Докато търсел океанографските плаващи буйове и метеорологична станция, Стефен Улсен регистрирал на лентата как кучешкият му впряг напредва мъчително по леда в един фиорд, пет-шест сантиметра от който е разтопен. Под отчайващо синьо небе, на фона на планините, останали без сняг, впрягът сякаш се движи по водата.

"Картината е поразителна, тъй като показва как Арктика наистина се променя", казва Рут Мотрам.

"На местата, през които преминава експедицията, не се предполага морският лед да започне да се топи толкова рано. Те обикновено минават по този път, тъй като ледът е много дебел. Сега обаче са били принудени да се върнат, понеже водата ставала все по-дълбока и вече не можели да продължат", обясни тя.

Ден по-рано, на 12 юни, най-близката метеорологична станция, в Каанаак, регистрирала температура от 17,3 градуса - с 0,3 процентни пункта под абсолютния рекорд от 30 юни 2012 г.

"Зимата беше суха, а наскоро имаше топли въздушни течения, безоблачно небе и слънце - всички предпоставки за преждевременно топене" отбелязва Мотрам.
Тъй като атмосферата се затопля, може да се очаква, че явлението ще се задълбочава и ще доведе до промени и в начина на живот на местното население, скъсявайки ловния сезон и причинявайки сътресения в екосистемата.

Според Американския геофизичен институт през последните 10 години броят на полярните мечки в цяла Арктика е намалял с около 40 процента, а нарвалите (наричани също "морски еднорози") са все по-лишени от морските ледове - за тях естествената защита от косатките, един страховит хищник.

Преждевременно топене

Освен морските ледове още по-пряко върху повишаване на морското равнище влияе топенето на континенталната полярна шапка и ледниците.

Според датския метеорологичен институт станция "Съмит стейшън", която се намира на полярната шапка, на 3000 м надморска височина, е измерила на 30 април най-високата температура в историята си - минус 1,2 градуса.

По данни на ДМИ на 17 юни, в един-единствен ден, Гренландия е изгубила 3,7 милиарда тона от ледовете си. От началото на юни загубите достигат 37 млрд. тона, посочва в акаунта си в Тwitter Ксавие Фетвейс, климатолог в университета в Лиеж.

"Има все по-голяма вероятност през 2019 г. да бъде счупен рекордът по загуба на маса за месец юни", прогнозира той.

Тази година датските метеоролози обявиха началото на периода на топене в началото на май - с почти един месец предсрочно. По-ранно топене от това е имало само веднъж, откакто през 1980 г. започнаха да се публикуват тези данни - през 2016 г.

"Началото на сезона на топенето настъпва в първия от три последователни дни, през които се топи над 5 процента от повърхността на леда", обяснява изследователят Петер Ланген на сайта polarportal.dk.

Гренландия допринася за повишаване на морското равнище с около 0,7 милиметра годишно - число, което може да се увеличи, ако сегашният темп се запази.

Изследвано, публикувано през април в Бюлетина на Американската академия на науките, показва, че изчезването на ледовете в Гренландия, регистрирано от 80-те години на миналия век, се е ускорило значително през първите десет години на новото хилядолетие и особено след 2010 г.

Днес ледовете там се топят шест пъти по-бързо, отколкото през 80-те години.

При това прогнозите са доста тревожни. Най-лошият сценарий в последната базисна оценка на Междуправителствената експертна група по измененията в климата, от 2014 г., е за повишаване на световния океан с малко под един метър в края на 21-и век спрямо периода 1986-2005 г.
 

/БТА/