Обратно зад решетките: Затворници доброволно се връщат в килиите

Преди година десет затворници, които са освободени, доброволно поискали да се върнат в затвора в Долна Саксония. Мястото, където са лишени от свобода, за тях се явява убежище, обяснява един социален работник пред "Welt".

Десетимата били приети обратно в затвора. Всъщност, те са на свобода и могат да напуснат килиите. От министерството на правосъдието на Германия обясняват, че причините на бившите затворници да искат да се върнат обратно са разнообразни.

Някои от тях нямат възможност да живеят на свобода, други пък са бивши алкохолици и се притесняват, че бързо биха се върнали към старите си навици извън затвора.

Говорител на министерството на на правосъдието заяви, че затова те са временно върнати в затвора - на доброволни начала.

Реинтеграция в обществото

Всъщност, не за първи път бивши затворници искат да се върнат обратно към изправителната институция. През 2017 г. 14 души са пожелали да останат или да се върнат зад решетките - обикновено само за няколко седмици.

"Статистика за това колко престъпления се извършват, за да се влезе в затвора, не съществува", отсича министерският говорител. Той обаче подчертава - законът дава възможност бивш затворник да влезе доброволно зад решетките, ако реинтеграцията му е под въпрос.

Социалните работници също са наясно с този факт. Затворът звучи като кошмар за повечето, но за някои е истинска алтернатива, когато са поставени в рискова ситуация.

Животът на улицата е скъп

Много често хора в трудни ситуации, или бездомници, извършват дребни престъпления като кражби, за да преживеят. Те са най-бедните сред най-бедните, "крадци на яйца", както ги наричат социалните работници.

Животът на улицата не е безплатен, а е скъп. Много често се оказва, че тези хора извършват престъпление именно с цел да се озоват в затвора, където ще получат поне подслон и храна.

Има и още един мотив за доброволното връщане в затвора - за разлика от улицата, в затвора медицинските грижи са безплатни.

"Затворът е и убежище", обяснява един социален работник. Макар и с график - ставане в 6, закуска в 7, работа от 8 до 16 часа, за много хора това е по-добра алтернатива от живота на улицата.