Най-дългата война на САЩ: Какво обещават талибаните за Афганистан

Най-дългата война на Америка се върна в изходното си състояние.

САЩ започнаха да бомбардират Афганистан след атаките на 11 септември 2001 г., за да изкоренят терористите от Ал Кайда, подслонени от талибаните. Днес, повече от 18 години по-късно, идеята да се предотврати превръщането на Афганистан в отправна точка за последващи атаки срещу Америка е в центъра на продължаващите преговори на САЩ с талибаните, пише Асошиейтед прес.

Пратеникът на американския президент Доналд Тръмп на преговорите казва, че е удовлетворен от ангажимента на талибаните да предотвратят използването от международни терористични организации на Афганистан като база за подготовка на глобални атаки. Дори се говори, че уреждането на конфликта може да доведе до това талибаните да се присъединят към САЩ в борбата им с екстремистите от "Ислямска държава" (ИД) - техни съперници, чието присъствие нараства в планинския Северен Афганистан.

"Светът трябва да е сигурен, че Афганистан няма да е заплаха за международната общност", каза пратеникът Залмай Халилзад, който е роден в Афганистан и е бил американски посланик там. "Удовлетворени сме от уверенията, които получихме (от талибаните) за борбата с тероризма", добави той.

Но не всички са убедени.

Някои афганистанци се тревожат, че желанието на Тръмп да изтегли американските войски от Афганистан ще надделее над съмненията в искреността на талибаните. По-рано по време на преговорите Хамдула Мохиб, съветник по националната сигурност на афганистанския президент Ашраф Гани, каза, че да се разчита на талибаните да контролират други екстремисти е като да "накараш котката да пази млякото".

Конгресмен Майкъл Уолц, който е участвал в множество мисии в Афганистан като офицер от специалните сили на САЩ, каза, че е радостен да види талибаните да седнат на масата на преговорите, но не вижда как Афганистан може да избегне да стане свърталище на терористи, желаещи да ударят САЩ.

"На първо място се съмнявам в искреността на талибаните", каза Уолц, конгресмен републиканец от Флорида.: "Но дори да им повярваш . . . как талибаните ще успеят да наложат онова, за което 300 000 афганистански войници, американските сили и коалиция от армии от целия свят продължават да се борят?"

Много неща са заложени на карта.

Конфликтът в Афганистан отне живота на повече от 2300 американци и струва стотици милиарди долари на данъкоплатците. Талибаните контролират приблизително половината от страната, но не и градовете. Близо 14 000 американски войници, както и други военни под командването на НАТО са все още там. Висши служители от разузнаването предупреждават, че изтеглянето може да върне Афганистан във времената, в които талибаните управляваха една страна, превърнала се в крепост на Ал Кайда.

Въпреки близо двете десетилетия война екстремистките групировки все още продължават да действат.

Според доклад на Съвета за сигурност на ООН от април 2018 г. Ал Кайда е "тясно свързана с талибаните и е внедрена сред тях". В доклада се казва, че талибаните, които обичайно не извършват нападения извън Афганистан, осигуряват поле за действие на близо 20 терористични групировки с хиляди бойци.

Бил Роджио, редактор на "Лонг уор джърнъл" на Фондацията за защита на демокрациите, консервативен мозъчен тръст във Вашингтон, привежда като пример видео, разпространено от Ал Кайда през май, което изтъква съюза й с талибаните, и показва кадри на сражаващи се заедно екстремисти едновременно под знамената на Ал Кайда и талибаните.

"Талибаните не са се отрекли от Ал Кайда и едва ли ще го направят", каза Роджио и добави: "Двете групировки остават близки съюзници. Талибаните отказаха да предадат Осама бин Ладен след 11 септември и бяха готови да пожертват контрола си над страната. Днес талибаните имат надмощие. За тях няма стимули да предадат най-близкия си съюзник".

Служител на американското разузнаване, базиран в афганистанската столица Кабул, каза пред АП, че групировката "Ислямска държава" представлява още по-голяма заплаха. Служителят, който се съгласи да говори за терористичните заплаха само при условие да остане анонимен, каза, че последните атаки на ИД в Кабул са само "загрявка" за по-големи в бъдеще. Той каза, че "една от надеждите за уреждане на конфликта е да се привлекат талибаните в правителството и в борбата срещу ИД".

Групировката "Ислямска държава" е разширила влиянието си в източната провинция Кунар, откъдето САЩ бяха принудени да се изтеглят след няколко наказателни атаки на талибаните. Това е една от причините, поради които САЩ искат да привлекат талибаните: Те добре познават терена и могат да поемат битката срещу силите на ИД.

Подобно сближаване не е нещо небивало досега. През 80-те години САЩ подкрепяха ислямистките бунтовници в Афганистан в борбата им срещу окупацията от силите на бившия Съветски съюз.

Халилзад не уточни защо е удовлетворен от гаранциите, дадени от талибаните, че няма да допуснат повече да бъдат подготвяни терористични атаки от афганистанска земя. Той каза само, че "Американското военно изтегляне ще е обвързано с ангажиментите, поети от талибаните".

Сухаил Шахийн, говорител на политическото бюро на талибаните в Доха, столицата на Катар каза, че подобни гаранции ще бъдат закрепени в закон, когато войските на САЩ и НАТО напуснат страната.

"След изтеглянето на чуждите войски от страната и съставянето на ново ислямско правителство ще бъдат приети закони, според които никой да не може да използва територията на Афганистан за атаки срещу САЩ и съюзниците им", каза Шахийн.

Джон Демпси, висш съветник в отдела за Южна и Централна Азия на Държавния департамент, каза, че Халилзад не само е получил уверения от талибаните, но обсъжда също и начини, чрез които САЩ ще могат да проверяват изпълнението им.

"Той не подхожда към разговорите наивно и не взима думите им за чиста монета", каза Демпси и добави: "Той обсъжда създаването на механизми за проверка, гаранции за налагане и изпълнение. Все още не сме постигнали това".

Директорката на ЦРУ Джина Хаспъл бе попитана за механизмите за проверка по време на изслушване в Сената тази година.

"Ако имаме окончателно мирно споразумение, ще е от ключово значение да има солиден режим за наблюдение и все още ще трябва да сме способни да действаме в защита на националните ни интереси, ако се наложи", каза Хаспъл.

Но говорителят на талибаните Забиула каза пред АП, че "нито присъствието на американски военни, нито на разузнаване е приемливо за нас".

Демпси каза, че до 1 септември САЩ искат да решат въпроса за терористичните групировки, използващи Афганистан, за да организират атаки и искат да се изготви график за изтегляне на силите. Подобно споразумение ще позволи да се постигне повече напредък в продължаващите преговори между талибаните и афганистанците. Жените особено се опасяват за бъдещето, защото бяха жестоко потискани, когато талибаните управляваха страната от 1996 г. до 2001 г.

С големите етнически разделения в страната и отказа на талибаните засега да преговарят с настоящото афганистанско правителство, което смятат за марионетка на Запада, тези вътрешноафганистански преговори се очаква да бъдат още по-трудни, отколкото преките преговори на САЩ с талибаните.

/БТА/