Сметки за милиони: Комунизъм в спорта? Айде, няма нужда...

Преди почти 150 години германските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс поставят основите на марксизма, чиято цел е да измести капитализма и да проправи път на комунизма. В основата си идеята им е всички хора да получават такова възнаграждение за труда си, каквото им е нужно, за да водят „нормален“ начин на живот.

Историята обаче доказва, че идеята е по-скоро утопия, която няма място в реалния свят, или по-скоро не намира място в човешката природа. Хората винаги ще искат още и още, а спортът през последните няколко десетилетия повежда безкрайната колона от амбициозни младежи, които искат да материализират таланта и труда си. Именно тук максимата се променя в „на всекиго според заслугите“.

Да се прехвърлим век и половина напред във времето. През 2007 г. Винъс Уилямс осъществява сериозен пробив в света на тениса, като точно нейните усилия извън корта правят така, че турнирите от „Големия шлем“ да изравнят наградните фондове между половете. В съответната година самата американка вдига титлата от Уимбълдън над главата си след успех в два сета над Марион Бартоли, докато Роджър Федерер влиза в петсетов трилър с Рафаел Надал, за да заслужи успеха. Уилямс и Федерер получават по 1,4 млн. долара в допълнение на своите титли, но усилията, които всеки от тях полага на зеленото игрище, далеч не са съпоставими.

Правилата в тениса винаги са затруднявали нежния пол. Докато мъжете най-често са длъжни да преследват успех в три от пет сега, то дамите се борят само за два от три. И това е чисто атлетическата страна на проблема.
Рекордът за най-гледан тенис мач в историята се държи от срещата между Роджър Федерер и Рафаел Надал на Откритото първенство на Австралия, когато през 2017 г. двамата оспорват поредната титла от „Големия шлем“. Спортният канал Eurosport отчита 9,7 млн. зрители по целия свят в хода на двубоя. Рекордът при жените се държи от Анжелина Кербер и Серина Уилямс през 2018 г., когато от централния корт на Уимбълдън те привличат 4,6 млн. зрители.

Обръщаме поглед към футбола, където конфликтът за половото равенство напоследък се разпали с нова сила - благодарение на американките, които спечелиха поредната си титла от Световното по футбол.

Нека вземем под лупа броя на изиграните мачове до даден триумф. Меган Рапино е считана за една от големите звезди на САЩ, като в ролята си на капитан тя дори отбеляза едно от попаденията във финала на Световната купа, донесло триумфа за страната ѝ. Сезонът за нея приключи с изиграни 27 мача на клубно и национално ниво. Килиан Мбапе от друга страна записа 56 мача във всички турнири през сезон 2017/18, когато вдигна световната титла над главата си с екипа на Франция. Не бива да пренебрегваме факта, че Рапино е на 34 години по това време, докато Мбапе е едва 19-годишен по време на своя звезден миг. Лука Модрич от състава на Хърватска също изигра 56 мача през въпросния сезон, когато и той бе на 34-годишна възраст.

Отново оставяме настрана атлетическото съревнование между половете, за да проверим какъв интерес предизвикват те във финансово отношение.

Едва през тази година за пръв път бе премината границата от 1 млрд. зрители на Световното по футбол за жени, докато на Мондиала в Русия преди година мъжете са привлекли 3,5 млрд. души из земното кълбо. Макар и неофициално, световната футболна федерация ФИФА използва много умело подобни данни, за да определя наградните фондове за всеки следващ турнир. Рекордът при дамите стана повод президентът на организацията Джани Инфантино да заяви, че следващото Световно за жени ще получи двойно по-високо финансиране (60 млн. долара), докато мъжкият еквивалент ще получи само 10% увеличение (440 млн. долара).

В основата си спортът има за цел да съпоставя физическите и психическите способности на хората. Това датира още от зората на Олимпийските игри, но, ако в древността жените наистина са били подценявани и пренебрегвани за сметка на мъжете, то днес ситуацията не е точно такава.

Дамите се ползват с все по-голямо уважение в обществото, като дори примерите за велики български спортисти са повече в полза на нежния пол. На прима виста изникват имената на Станка Златева, Таня Богомилова, Стефка Костадинова и Ивет Лалова. Ансамбълът ни по художествена гимнастика пък е световна сила десетилетия наред и практически е най-титулуваният ни национален отбор.

Но... финансовата страна на спорта се ръководи от съвсем различни сили, които не намират място на игрището, тепиха, басейна, пистата или залата. Нейните властелини са негово величество зрителите. Тъй както телевизиите печелят правото си да изискват повече от рекламодателите, когато аудиторията им е по-голяма от на конкурентите, така и различните спортове, шампионати и състезания определят своите финансови капризи на база своите привърженици. В противен случай Станислав Костов би имал правото да настоява за по-висока заплата от тази на Мохамед Салах, защото отбеляза повече попадения с екипа на Левски в Първа Лига, отколкото египтянинът - във Висшата лига за Ливърпул.

Ето как мечтата на Маркс и Енгелс е също толкова неприложима в реалния свят, колкото е и желанието на част от дамите в спорта за еднакво възнаграждение с мъжете. Комунизмът няма място в спорта. Мястото му е в миналото!

Коментарът е на Десислав Янкулов, редактор в Bloomberg TV Bulgaria