Секретно: Арус – фалшивият курорт на израелски тайни агенти

На брега на Червено море, в Суданската пустиня, се намира малък оазис – курортът Арус. В рекламната брошура, която трябва да привлича туристи, мястото е изобразено с тюркоазено-сини води, мъж и жена с екипировка за гмуркане и най-различни екзотични риби.

"Най-хубавите и чисти плажове“ ще посрещат гостите през деня, а на дъното чака невероятен потънал кораб и красив коралов риф. И „след като цветовете на пейзажа избледнеят“, и падне нощта, пред тях ще се разкрият „спиращи дъха гледки“.

Листовките били разпечатани и разпространени из Европа. Заваляли резервациите през офис в Женева. Хиляди хора посетили Арус и се радвали на първокласен прием. Книгата за гости била пълна с похвали.

Звучи прекрасно, ала има уловка. Имало нещо, което се пазело в тайна от гостите - Арус бил напълно фалшив курорт.

Близо четири години, в средата на 80-те, израелската разузнавателна агенция Мосад стопанисвала мястото. То било прикритие за тайните агенти, които имали важна мисия – да освободят хиляди етиопски евреи, попаднали в бежански лагери в Судан и да ги върнат обратно в Израел. И тъй като Судан е вражеска арабска страна, тази мисия трябва да се изпълни без никой да разбере, нито там, нито в Израел.

„Беше държавна тайна, за която никой не говореше. Дори семействата ни не знаеха“, казва агентът Гад Шимрон пред BBC. Той бил един от мъжете, които се нагърбили с тежката задача.

Етиопските евреи принадлежали на общност, наречена „Бета Израел“ (Домът на Израел), която тъне в мистерия. Някои вярват, че те са потомци на така наречените „10 изгубени племена“ на древните кралства, които придружавали Савската царица и цар Соломон обратно към Етиопия около 950-та година преди Христа. Други твърдят, че те са пристигнали там, след като е бил разрушен първият Йерусалимски храм през 586 година преди Христа.

Изолирани от всички останали, те вярвали, че са единствените останали евреи на света, а тяхното съществуване било потвърдено чак през 70-те.

През 1977 година Фреди Аклум се присъединява към други евреи, които преминават границата със Судан, опитвайки се да избягат от гражданската война и липсата на продукти в магазините. Близо 14 хил. души емигрирали. А Аклум търсил кой да им помогне. Силите на Мосад веднага откликнали по нареждане на премиера Менахем Бегин, който също е бежанец от окупираната от нацисти Европа.

Около 1500 души са убити. Другите са тикнати в лагери. Някои започват да имитират мюсюлманската религия, за да се слеят с обществото и да не бъдат заловени.

Израелските военноморски сили също се включват в мисията, а агентите на Мосад започват да търсят подходящо място, където те да могат да се приближат и да вземат бежанците. И накрая го откриват – малко изоставено селце в пустинята, точно на брега на Червено море.

„Беше като пратено от Бога. Ако придобиехме това място, можехме да кажем, че управляваме дайвинг център, което щеше да е добра причина да сме в Судан и още повече – да се мотаем на плажа“, разказва един от агентите.

През 1972 година италианци построяват 15 бунгала с червени покриви, с кухня и голяма всекидневна, която гледа към лагуната. Но нямало как да се прекара водопровод, електричество и дори път. За това, въпреки че построили къщите, те изоставили проекта.

„Доста е трудно да създадеш това място без да имаш Мосад зад гърба си“, казва агентът.

С фалшиви шведски паспорти, няколко агенти пристигнали в Судан, убедили властите в сигурността на бизнеса си и наели мястото за три години и сумата от 320 хил. долара. За няколко месеца го реновирали, получили ток и вода, дори успели да докарат водна екипировка от Израел.

„Ние представихме уиндсърфа на Судан, спомня си Гад. - Докарахме първата дъска и понеже аз можех да сърфирам, показах как се прави на гостите ни. Другите агенти се представяха за инструктори по гмуркане.“

Като готвачи, чистачки и рецепционисти работели 15 местни граждани. Плащали им двойно. Никой така и не разбрал истинската цел на курорта. Стаята, в която се държала екипировката за гмуркане, била със забранен достъп. Там агентите държали радиата, с които се свързвали с Тел Авив.

След като забавлявали гостите през деня, агентите използвали прикритието на нощта, за да изминат десет километра до точно определено място, където се срещали с бежанците, на които други Бета Израелци помогнали да избягат от лагерите.

„Не давахме инструкции на етиопските евреи, тъй като не искахме да се разчуе нещо. Те дори не знаеха, че и ние също сме евреи. Казвахме им, че сме наемници“, разказва агентът. На служителите в хотела пък казвали, че се срещат с шведски медицински сестри. 

Близо 800 километра карат конвоите с объркани бежанци, като по пътя си, благодарение на подкуп, измама и промяна на маршрута, избягват много контролни пунктове. Когато стигнели до плажа, северно от фалшивото градче, бежанците били товарени на кораби на израелските военноморски сили и от там били изпращани обратно у дома.

Но по време на третата мисия през 1982 година, един от конвоите е хванат. Израелците трябва да измислят нов план – къде да кацат незабелязано самолетите C130 Hercules, за да отлитат бежанците с тях.

През това време агентите продължават да поддържат имиджа на Арус, като курортът вече си е изградил едно наистина добро име.

„За стандартите на Судан, ние предлагахме условия като в хотел Хилтън. А мястото беше толкова красиво, като извадено от арабските нощи. Невероятно“, разказва Гад. Курортът печелел толкова пари, че вече можел да се самоиздържа, а част от средствата отишли за купуването на камионите, с които били превозвани бежанците.

През май 1982 година било намерено и мястото, където да кацне C130 Hercules – в близост до изоставен британски самолет от Втората световна война. 130 етиопци се качили на борда му. След две мисии обаче, от Мосад разбрали, че Судан са засекли подозрителната дейности и трябвало да намерят ново място за кацане.

Самолетите започнали да се присъединяват близо до мястото, от което агентите поемали бежанците. И макар, че нямало писта, а опасността била голяма, близо 17 полета били изпълнени за спасяването на евреите.

Когато през 1984 година в Судан бил обявен глад, Мосад решили да ускорят мисията. С 28 полета на Израелско-белгийска авиолиния 6380 етиопски евреи били откарани директно в Израел.

Мисията получила името „Операция Моисей“.

Но заради един единствен човек, новината се разпространила в Израел, а после и из целия свят. На 5 януари 1985 година Судан веднага забранил полетите.

Агентите продължавали да поддържат курорта. На Гад дори му се наложило да се върне от Израел, за да организира купона за Коледа и Нова година. Но ситуацията станала напечена за служителите на Мосад и един ден те получили заповед да се евакуират.

По-малко от 24 часа по-късно, селцето отново било празно.