Туркменистан: Отшелническата нация, управлявана от мегаломан

С помпозни бели шапки мъже, гордо възседнали коне, яздат през степите. Ярко розови фламинги се разхождат под ясното синьо небе. Бяла яхта плува в тюркоазените води на Каспийско море.

Идиличната сцена може да се види в едноминутното видео,  с което Туркменистан промотираше Каспийския икономически форум, който премиерът ни посети. Властите са обрисували картина на щастлива, просперираща нация.

Ако попитате някой от 5.85 милиона жители на Туркменистан едва ли ще ви кажат точно това. Авторитарната, затворена държава, живееща сякаш като отшелник в центъра на Азия, е под контрола на егоистичен мегаломан.

Стриктен медиен контрол означава, че малко информация напуска страната. Според Humans rights watch човешките права редовно биват погазвани, активисти често изчезват мистериозно, а принудителният труд е ежедневие.

Може би единствено Северна Корея може да бие Туркменистан по това колко затворена е държавата. През 2016 г. едва 6000 човека са я посетили като туристи. Визите за вход са изключително трудни за получаване, отбелязва CNN.

Това означава, че лъскавият курорт Аваза, който президентът Гурбангули Бердимухамедов, нарече Лас Вегас на Туркменистан, е празен през почти цялото време.

В продължение на години Туркменистан оцелява благодарение на богатите си заложби на газ. Спадът в цените от последните години обаче означава, че на страната й се налага да затегне колата. Скорошен доклад от британския институт "The Foreign Policy Centre" предполага, че централноазиатската държава е на ръба на колапс.

Според някои доклади в управляваните от държавата магазини няма досатъчно храна, затова хората се редят на опашки с часове за елементарни продукти като хляб, брашно, захар. Деспотичният лидер Бердимухамедов пък изчезна от полезрението за около месец.

Нацията отшелник

През 1991 г. Туркменистан получава своята независимост след разпада на Съветския съюз. Към онзи момент страната е доминирана от племена с различен етнически произход.

Тогава начело на страната застава Сапармурат Ниязов, бивш съветски апаратчик, решен да създаде национална идентичност за страната си. Разбира се, осланяйки се доста и на собствената си персона.

През 2001 г. той пише книга с ревизионистичен поглед към историята на страната. Озаглавява книгата "The Ruhnama" - Книгата на душата. Учениците и държавните служители трябвало да я изучат почти наизуст. В столицата Ашхабад огромен паметник на самата книга всяка вечер е осветен и показва пасажи от текста.

Сред постиженията на Ниязов е строежът на увеселителен парк за 50 млн. долара, преименуване на месеците на годината на исторически фигури, като поета Магтимгули, както и на него самия и майка му.

В Ашхабад пък дори има негова огромна, златна статуя, която се върти така, че той винаги гледа слънцето.

По неясни причини Сапармурат Ниязов забранява балета, операта... и златните зъби.

През 2006 г. обаче той умира и на негово място застава доскорошния министър на здравеопазването, зъболекарят Гурбангули Бердимухамедов.

"Един култ към личността е просто заменен с друг", обяснява Руслан Тихбатулин, който е редактор в информационен портал за Туркменистан, базиран във Виена.

През 2012 г. Бердимухамедов въвежда многопартийната система. Това обаче не бива да заблуждава никого. През 2017 г. президентът е преизбран с 98% от вота. Туркменистанският парламент е съставен от партии, лоялни на президента.

Държавната медия изобразява 52-годишният президент като свръхчовек с едва ли не безкрайни таланти. Язди коне, може да бъде DJ, да свири на китара със внука си, рапира, играе си с котенца, дори вдига щанги на заседанията на министерския съвет. Написал е повече от 40 книги на теми като чай, народна медицина и... коне.

В Ашхабад пък страстта му към строителството е във възхода си. Столицата е трансфомирана от малък град в помпозен експонат, който още повече усложнява тежката икономическа ситуация в страната.

Той има и нездрав интерес към рекордите. Например, Ахшабат държи рекорда за град, в който най-много сгради са покрити с бял мрамор. За Азиатските игри през 2017 г. страната построи т. нар. Олимпийско село за 5 млн. долара. По-скъпо, отколкото селото в Рио де Жанейро.

А критиците? Те са заглушени. Те просто изчезват от лицето на земята.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.