Лятото в Исландия никога не е било толкова горещо. Да се притесняваме ли?

20 градуса – на пръв поглед не особено висока температура. Но за Исландия може да се каже, че е прекалено горещо. Така например, Хелга Йогмундардотир не е свикнала да седи без одеяло на терасата в апартамента си в Рейкявик. Но тази година, тя прекарва доста време на балкона си дори и с тениска с къс ръкав.

"В градината си съм и се потя, защото навън е 20 градуса, а е полунощ. Изпитвам лека вина, защото искам да се насладя на това време и ми харесва, но знам, че всъщност е лошо нещо“, казва тя пред BBC.

Юли беше най-горещият месец в историята на Исландия с температури 1,4 градуса по-високи от средните за сезона през последните няколко десетилетия. Април, май и юни също са били необичайно сухи и топли.

Исландия е изключително уязвима щом става дума за климатични промени. Икономиката на страната разчита изключително много на природните ресурси. А щетите могат да бъдат видени навсякъде – това лято е било толкова сухо, че "Червеното езеро“ в Рейкявик се е превърнало в гьол. Нивото на водата му е паднало от 140 на 70 сантиметра.

По-малко сьомга плува в реките на Исландия. Рибарите отчитат спад на улова почти наполовина в сравнение с миналото лято.

"Природата е изключително непостоянна и мощна, хората трябва да я приемат, за да живеят тук. Но промените, които настъпват, са с ужасна скорост. Случва се изключително бързо“, казва  Йогмундардотир.

Реката Скейдара бе една от най-големите в Исландия. През 2009 година обаче изчезна почти напълно. Глетчерът, който я захранваше, се смали с близо 2 километра през последните десетилетия и пренасочи водата в друга посока. 

Скейдара изчезва за около 10 дни. А глетчерите се смаляват, защото през лятото губят повече вода, отколкото могат да съхранят през зимата.

Историческите карти показват, че ледниците не веднъж са се свивали и въпреки това са оцелявали. По време на своя пик през 19-ти век, те набъбват с 2000 квадратни километра. Но от 2000 година насам са се свили със 600 квадратни километра. Разликата с миналото обаче е, че всичко се случва с много по-бърз темп.

И докато в останалата част на света, нивото на морското равнище се покачва заради топенето на леда, то в Исландия спада. Но макар хората да си мислят, че исландците са изкарали късмет, се оказва че не е така.

Страната тепърва ще се изправи пред проблеми с инфраструктурата, най-вече на пристанищата, където водите ще станат прекалено плитки, за да акостират кораби.

Но оптимистичните исландци виждат и предимствата на топлото време. Поне в краткосрочен план.

Изследвания на Аграрния университет в Исландия показват, че страната може да отглежда повече зърнени култури благодарение на по-топлия климат. Производството на ечемик вече е нараснало драстично. Рибарите също са доволни донякъде – може и да няма сьомга, но популацията на скумрия драстично се е увеличила.

За да се справи с климатичните промени, Исландия полага много усилия – до 2040 година страната трябва да намали въглеродните си емисии до 0. Таксите за замърсяващите компании вече са вдигнати с 50%, а след 2030 година нито дизелови, нито бензинови коли ще могат да се движат в страната. Транспортът ще е изцяло на ток.

Държавата още планира да засади повече дървета, които да компенсират въглеродните емисии, които не могат да се спрат.

Но всички тези усилия са изправени пред един голям проблем – туристите.

Броят на хората, които посещават страната след икономическата криза през 2008 година скача драстично. Тогава туристите са 2,7 милиона. През 2018 г. те вече са 8,5 милиона.

Секторът допринася с близо 8,5 процента за брутния вътрешен продукт на страната и дава работа на над 30 хил. души, което е голям брой хора за държава с население 360 хил. души.

Фактът, че е толкова отдалечена от останалия свят, прави стигането до нея възможно само със самолети и круизни кораби. Едни от най-големите замърсители с парникови газове.