Насилие, смърт... Новата нарковойна в Мексико е още по-зловеща

Нарковойната в Мексико изглежда се завръща и този път може да е по-лоша, отколкото в кървавите години на правителствената офанзива срещу наркокартелите през 2006-2012 г.

Тогава най-тежкото насилие беше ограничено в няколко големи града. Сега то е разпространено из цялата страна. По-рано не беше необичайно бандите да убиват възрастните, но да оставят децата невредими. Сега убиването на деца заедно с техните родители става все по-често.

Вероятно най-смущаващата промяна е, че кървавото насилие на картелите предизвика възмущение сред мексиканците и привлече международното внимание към нарковойната, при която бяха извършени 27 000 убийства, когато беше върховото й ниво през 2011 г. Днес, въпреки че броят на убийствата в Мексико значително се покачи до почти 35 000 миналата година, кръвопролитието, изглежда, не привлича толкова голямо внимание и не буди такова възмущение.

То просто кара много мексиканци да се чудят накъде да поемат. Това беше очевидно тази седмица в нефтенопромишления град Коацакоалкос в разположения по крайбрежието на Мексиканския залив щат Веракрус, където жителите казват, че бандите се борят за територия и изнудват собствениците на фирми със заплахи за насилие.

Във вторник вечерта предполагаеми членове на картела Халиско се появиха в нощния клуб "Кабайо Бланко", препречиха изходите му и подпалиха огън, при който загинаха 28 човека, затворени вътре, очевидно защото собственикът или е отказал да плати при изнудване, или е продавал наркотици от друга банда.

Ванеса Галиндо Блас загубила при пожара мъжа, с когото живеела - Ерик Ернандес Енрикес. И двамата били местни хора от Коацакоалкос, но обсъждали да се преместят другаде. "Говорихме да си тръгнем оттук и да отидем на някое по-безопасно място, така че нашите деца да могат да имат по-добро бъдеще", каза вчера Галиндо Блас, протягайки ръце над голия метален ковчег на Ерик. Върху него беше поставена снимка, показваща го облечен с тениска с надпис "Аз обичам Коацакоалкос".

Те обаче така и не постигнали съгласие къде да се преместят, до известна степен, защото сега насилието е проблем в голяма част от Мексико, така че никое място не е наистина безопасно.

От 2006 до 2012 г. много от убийствата в нарковойната се извършваха в редица градове в Северно Мексико - Сиудад Хуарес, Тихуана, Кулиакан, Рейноса и Нуево Ларедо. "Сега тя е по-разпръсната, а това също така я прави по-трудна за контролиране", каза анализаторът по сигурността в Мексико Алехандро Опе.

Но като се изброят всички прилики - смъртоносни палежи, тела, натрупани на купчини или провесени от надлези, кланета на празненства, публикувани в социалните медии видеозаписи с обезглавявания, сравненията между сега и тогава са съвсем ясни. "Това е като повтарящо се дежавю", каза Опе.

Друга тревожна тенденция е, че малки деца са застрелвани от убийци, взели на прицел възрастни. Картелите Синалоа и Хуарес някога се гордееха със своите целенасочени убийства, при които набелязаните мишени бяха надупчвани с куршуми, а членовете на семейството оставаха недокоснати.

Сега много често са убивани деца. През юни беше убито малко момче заедно с баща му в щата Сонора. През юли 10-годишно дете беше убито при обир в щата Пуебла. През август въоръжени мъже нахлуха в дом в Сиудад Хуарес и изстреляха 123 куршума, с които бяха убити три момичета на възраст 14, 13 и 4 години заедно с пълнолетен мъж, който очевидно е бил истинската мишена.

Преди две години Коацакоалкос влезе в новините в Мексико, след като мъж, неговата съпруга и три малки деца бяха застреляни от наркокартел. За разлика от това, застрелването на трите момичета в Сиудад Хуарес не привлече такова внимание. "Изглежда сякаш свикваме с това - хора да убиват деца. Не искам да свиквам с това", каза активистката в Коацакоалкос Ленит Енрикес Ороско.

Нейният брат Хонит Енрикес Ороско е в неизвестност, откакто бил отвлечен на 25 септември 2015 г. Оттогава няма следа от него, въпреки че нейната организация "Издирващ колектив на майките" търси следи в тайни гробища във Веракрус.

Опе отбелязва, че Мексико има печална репутация в разследването и съдебното преследване на убийствата - над 90 процента от престъпленията остават ненаказани.

"Рискът, свързан с това да убиеш един човек или да убиеш цялото му семейство, е еднакъв", каза анализаторът. По тази логика затриването на цяло семейство "има своите предимства. То е по-плашещо, по-лесно за извършване и улеснява бягството". Безмилостното насилие сковава много хора.

През 2010 г. въоръжени мъже нахлуха на празненство на гимназисти в квартала "Виляс де Салваркар" в Сиудад Хуарес и убиха 15 души при случай, при който, изглежда, ставаше дума за объркана самоличност. Кървавата баня предизвика големи гневни улични протести и посещение на президента Фелипе Калдерон, който изказа съболезнования и поднесе извинения.

Тази година през април въоръжени мъже нахлуха на празненство в Минатитлан, близо до Коацакоалкос, и убиха 14 души. Няколко дни по-късно десетки хора участваха в плахо мирно шествие.
"Това е политика, както обикновено, нищо не се е случило. То би трябвало да предизвика общо възмущение" срещу картелите и правителствените лидери по равно, каза Опе.

Той отдава мълчаливата реакция на високия рейтинг на одобрение на новия президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, надхвърлящ 70 процента според някои проучвания девет месеца след началото на неговото управление. Такъв рейтинг "обикновено сплашва изразяването на възмущение", каза Опе.

Много мексиканци също така са склонни да бъдат благоразположени към Лопес Обрадор, а дори президентът признава, че съпроводената с насилие престъпност е най-сериозното предизвикателство за него. Лопес Обрадор настоява, че политиката му на изчакване, насочена към намаляване на младежката безработица, в крайна сметка ще премахне коренните причини за проблема по-добре, отколкото обявяване на нова фронтална офанзива срещу наркокартелите.

Карлос Анхел Ортис е един от тези, които не критикуват Лопес Обрадор.

"Това е както казва президентът - "само хората могат да спасят хората", заяви Ортис, който планираше погребението на своята племенница Сочил Иринео Гомес - танцьорка в нощния клуб, умряла от вдишване на дим и оставила син и дъщеря на 7 и 3 години.

"Трябва да внимаваме един за друг и повече да съобщаваме за престъпленията", каза Ортис.
Бедните хора осигуряват базата, подкрепяща Лопес Обрадор, а именно тази група страда най-много от престъпността. Иринео Лопес е била единствената опора не само на своите деца, но и на възрастните си родители. Ерик Ернандес Енрикес не е оставил почти нищо на своето семейство, освен скромна тристайна къща от бетонни блокове.

"В Коацакоалкос има много празни къщи, много хора са напуснали", каза гражданската активистка Мария Фабиола Давила. "Тези, които могат да си го позволят, се местят в друга страна." /БТА/