Има ли разлика между сирийските мигранти в Турция и турците в Германия?

Могат ли да бъдат сравнявани сирийските бежанци в Турция, които Ердоган заплашва, че ще пусне в Европа и турските мигранти в Германия? На този въпрос отговаря англоезичното издание на турския вестник Hurriyet, цитирано от агенция "Фокус".

През първото десетилетие на управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) някои от консервативните й членове и привърженици бяха запалени да изразяват своеобразно възхищение към арабската / ислямската култура. Наблюдава се нетно увеличение на броя имена от арабски произход, дадени на новородени през първото десетилетие на новия век. Човек би могъл да види тази тенденция и в архитектурата, особено в новопостроените джамии.

Този копнеж по арабската / ислямската култура беше съпроводен от нарастването на антизападните чувства, което не се ограничаваше само до турците, живеещи в Турция, но също така стана тенденция сред турците, живеещи в Европа, въпреки че те нямат планове да се преместят да живеят в арабски страни, вместо в европейските.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган се радва на огромна популярност сред турските общности, живеещи в Европа. Постоянното му противопоставяне на европейските лидери направи щастливи тези, които не успяха да се почувстват като у дома си в Европа. И всъщност управляващите елити на ПСР се въздържаха да насърчават турците в чужбина да се интегрират напълно в общностите, с които са решили да живеят.
Всяка теза идва със своята антитеза. Съчувствието към арабите и арабската култура започна да се променя след пристигането на сирийските бежанци. Турските светски кръгове никога не са били особени любители на арабите и те негодуваха срещу приветливото отношение, с което бяха посрещнати сирийските бежанци от първия ден.

По ирония на съдбата сред турският светски елит не са тези, които изживяват сирийската действителност в ежедневието си. По-скоро избирателите на ПСР, които даваха на децата си арабски именa са тези, които започнаха да изживяват тази реалност, както и децата им, споделящи класните си стаи със сирийските деца.
Зачестяващата среща с арабската култура не се ограничаваше само с идването на сирийци. Броят на арабските туристи също се увеличи, замествайки намаляващия брой туристи от Запада, особено през 2015-16. Макар че бихте очаквали представителите на туристическата индустрия, от дребните магазини до таксиметровите шофьори, да се насладят на компенсирането на загубата на европейския пазар с арабския, напротив, колкото повече идваха арабските туристи, толкова повече станаха негодуващите срещу тях.

Накратко, има ясно недоволство и всъщност нарастващ гняв срещу арабите и по-специално сирийските бежанци сред избирателите на ПСР. Част от негодуванието се основава на културни различия. Докато външен човек може да си помисли, че има много общи точки между турците и арабите, поради религиозна и регионална свързаност, дори турците, живеещи в градове близо до сирийската граница, се знае, че смятат, че са различни от арабите. Но друг основен мотив зад негодуванието е икономическият. При влошаващите се икономически условия мнозина смятат, че ограничените ресурси на страната се изчерпват от сирийците и че данъците им се използват за задоволяване на техните нужди.

Икономическите трудности без съмнение подхранват още повече културното негодувание. Реалните числа на цените и инфлацията правят обикновените хора по-нервни. Ето защо през юли турските власти започнаха да премахват табелите на арабски на магазините, докато министърът на вътрешните работи заяви миналия месец, че в няколко турски градове ще започне програма за интеграция.

Летните месеци са времето през годината, когато много турски семейства, живеещи в Европа, се връщат да посещават Турция. Чудя се какво мислят, когато станат свидетели на напрежението между местните общности и сирийците. Какво съветват своите близки и приятели, когато се оплакват от „шумните сирийци, които викат на арабски през цялото време?“ Те казват: „Не се ядосвай, живях 30 години в Германия, но дори не знам 30 думи на немски “, както някои казваха в миналото с пълна гордост? Тези, които се гордеят, че носят традиционен шалвар във френските градове или не изпращат децата си в училищата в петък - съчувстват ли на сирийците, когато не изпращат дъщерите си в училищата?

Някои може да възразят, казвайки, че не е рационално да се сравняват двете ситуации. Но сравнението не е за обстоятелствата, които са накарали или принудили тези хора да напуснат родината си, а обстоятелствата, в които живеят в момента. Въпросът е в това да живеем заедно, заключва изданието.