Шибам, Манхатън на пустинята: Пясъчните кули – жертва на войната в Йемен

2 / 19

Някога тези кули са приютявали караваните, поели по Пътя на коприната. Днес са просто символ на находчивостта на една вече изгубена цивилизация.

Тези кули са дали на град Шибам прозвището "Манхатън на пустинята". Открит е през 1930 година от британската изследователка Фрея Старк.

Днес в резултат на продължаващата 5 години гражданска война в Йемен много от забележителностите в страната са под заплаха от унищожение. Всички материални щети бледнеят с човешките жертви, които войната взима, но културно-историческото наследство на Йемен също е опустошено, пише Guadian.

За Шибам дълго време войната остава встрани. 1700-годишното селище в долината Дарамаут остава встрани от насилието.

Шибам е ценен за историята като един от първите примери в световната история за развитие на вертикално строителство. През 16 век жителите на града разбрали, че вече няма накъде повече да разширяват града. За да компенсират това започнали внимателно да строят сградите по план. Улиците били с прави ъгли. Вместо да се разширяват, решили проблема си вертикално.

Така дали на света първите "небостъргачи". Най-високата сграда в Шибам, създадена от кирпич и дърво е на 8 етажа и е висока 30 метра.

В плана на града има и още едно далновидно решение: Той е построен на възвишение, едновременно близко до източници на вода, и в известна сигурност от наводнение. Сенките, които високите сгради хвърлят осигуряват сянка на горещите улици, а подсилените стени дават добра стратегия за отбрана.

И до ден днешен Шибам е населен. 3000-те му жители все още следват традиционния начин на живот. В някои от "кулите" живеят до 30 семейства.

Животните са на най-долните етаж. На втория се складира храната. На третия етаж, а четвъртия се ползва като място за забавления. На най-високите етажи са по-младите семейства, а младоженците без деца са на покрива.

Тесните улици на града са прекалено тесни за колите днес, но и така мястото е почти самоиздържащо се. Повечето мъже са заети с печенето на тухли за строителството. Малки магазинчета и фермери осигуряват провизии за жителите. Както и на много други места в Йемен кози и пилета свободно се разхождат по улиците.

Жителите се грижат колкото могат, но нямат достатъчно пари, за да запазят сградите.

444-те кули са подложени на вятър, дъжд и жега. Външните слоеве от глина постоянно имат нужда от поддръжка, за да се спре пропукванеот на стените и евентуалното пропадане на сградите.

Само за последните няколко години два такива "небостъргача" са се срутили. Но след избухването на Арабската пролет в Йемен от 2011 г. насам средствата за поддръжка са почти изчерпани. Войната е спряла притока на туристи.