Как спортът губи душата си, когато всичко се подчинява на парите

Световното първенство по лека атлетика в Катар е пример за това, че когато всичко се подчинява на парите, спортът губи душата си. Можем да си представим какво ни очаква на Световното по футбол през 2022, пише Дойче веле.

На професионалните спортисти не им е лесно: те живеят от своите постижения и трябва да правят всичко необходимо, за да постигат добри резултати: тренират в пек и студ, на дъжд, сняг и при градушка, подчиняват всичко на крайната си цел и се подлагат на лишения. В случая говорим за малък елит от хора, които са свикнали да търпят болка, без да се оплакват много. Затова когато те започнат да критикуват, значи наистина има сериозен повод.

"Това световно първенство по лека атлетика е истинска катастрофа", чухме да казва френският състезател по десетобой Кевин Майер, а Волха Мазуронак - бегачка от Беларус - определи поведението на Международната асоциация по лека атлетика IAAF като „непочтително“.

Оттеглилият се германски дискохвъргач Роберт Хартинг пък нарече „ненормални“ условията в Катар. Италианската участничка в маратонското бягане Сара Досена, която по време на състезанието припадна от горещина, намира само едно определение за онова, на което е била подложена – „бе ужасяващо“, коментира тя. Да се присъди световното първенство на Катар беше грешка. Предизвестен провал.

Неприятни сцени

Много експерти предупреждаваха за въздействието на горещината върху атлетите, но никой в IAAF не се заинтересува от това. Докато спортистки припадаха по време на маратонското бягане и трябваше да бъдат изнасяни с инвалидни колички, първа грижа на организаторите на състезанията беше операторите да не показват нищо от неприятните сцени. Светът просто не трябваше да ги види. А президентът на Международната асоциация Себастиан Коу успокояваше, че  ще бъде осигурена повече минерална вода.

Каква подигравка само! А и екологично безумие: с помощта на скъпа техника въздухът на стадиона в Доха беше постоянно охлаждан, но понеже говорим за непокрит напълно стадион, отвън постоянно проникваше горещ въздух.  Огромните количества безсмислено произведен въглероден двуокис на състезанията в Доха ще влязат в историята на световните първенства по лека атлетика.

Най-лошото бе това, че спортният спектакъл не интересуваше никого. Половината от местата на трибуните останаха прикрити с пъстроцветни плакати. Половината от видимите места пък останаха незаети. Някои от състезанията се провеждаха пред почти празни трибуни. При това се говори, че Катар дори е плащал на строителните работници от обектите, за да отидат на стадиона.

Политически изолираната страна от години се опитва да си прави реклама чрез спорта. Строят се нови стадиони, откриват се тренировъчни бази, води се битка за домакинства на различни спортни прояви, спортисти биват натурализирани. Всичко това с една цел: да се популяризира Катар пред глобалната публика.

Разбира се, че арабските страни също имат право да се борят за домакинство на спортни състезания - няма нищо нередно в това да искаш да приемеш спортния  елит у дома. Но когато решаващ се оказва един-единствен аргумент – парите - спортът очевидно има сериозен проблем.

Опетнен спорт

Спортът неизбежно се оказва опетнен, щом на спортистите им се налага да взимат таблетки срещу горещината и колабират по стадиони, изградени с нечовешкия труд на хиляди безогледно експлоатирани чужди работници.

Опетнени са най-вече спортните функционери, които дадоха домакинството на Катар, макар американската и испанската кандидатура да бяха по-добри.

Очевидно обаче Катар е предложил повече пари. А това, че бившият президент на IAAF Ламин Диак междувременно се намира под домашен арест във Франция, не може да измие това петно. Защото това е само един от много  примери за това как спортът продава душата си.

Друг пример е следващото световно първенство по футбол, на което Катар ще бъде домакин през 2022 година. Видяното в Доха сега е само увертюра към онова, което ни очаква след 3 години. Което не пречи на емирството вече да се готви да кандидатства и за домакинство на Олимпиада.

Проблемът е в това, че отдавна международните спортни съюзи работят на пазарен принцип: големите спортни събития трябва да носят повече прираст и печалба. А всичко останало е второстепенно. Затова копиехвъргачът Йоханес Фетер предлага при избора на домакини на големи спортни прояви, като това Световно по лека атлетика, думата да имат също и атлетите. Това би било много правилно. Ако повече хора имат право на глас, и ако изборът стане по-прозрачен, и спортът ще има един проблем по-малко.