Сорос за падането на Берлинската стена, национализма и отворените общества

Падането на Берлинската стена в нощта на 8 ноември 1989 г. драматично и внезапно ускори краха на комунизма в Европа. Краят на ограниченията за пътуване между Източна и Западна Германия нанесе смъртен удар върху затвореното общество на Съветския съюз.

По същия начин това беше важен момент за възхода на отворените общества, пише милиардерът-интернационалист Джордж Сорос в статия, публикувана от Euronews. Аз съм отдаден на целите, преследвани от отворените общества, независимо от победите и загубите, пише Сорос в материала си, публикуван от "Фокус".

"Започнах това, което наричам политическа филантропия, едно десетилетие по-късно. Станах застъпник на концепцията за отворено общество, която беше пропита в мен от Карл Попър, моя ментор от Лондонската школа по икономика. Попър ме беше научил, че перфектното познание не е постижимо и че тоталитарните идеологии, които твърдят, че притежават крайната истина, могат да надделяват само с репресивни средства.

През 80-те години подкрепях дисидентите в цялата съветска империя, а през 1984 г. успях да създам фондация в родната си Унгария. Тя предоставяше финансова подкрепа за всяка дейност, която не е инициирана от еднопартийната държава. Идеята беше, че като се насърчават безпартийните дейности, хората ще осъзнаят фалшивата информация на официалната догма - и тя действаше прекрасно. С годишен бюджет от 3 милиона долара фондацията стана по-силна от Министерството на културата.

Закачих се за политическата филантропия и с разпадането на съветската империя създадох фондации в множество държави. Годишният ми бюджет скочи от 3 милиона на 300 милиона долара само за няколко години. Това бяха нелеки дни. Отворените общества бяха във възход и международното сътрудничество беше доминиращото верую.

Тридесет години по-късно ситуацията е много по-различна. Международното сътрудничество стигна до сериозни препятствия и национализмът стана доминиращото верую. Досега национализмът се оказа много по-мощен и разрушителен от интернационализма.

Това не беше неизбежен резултат. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Съединените щати се оказаха единствената оцеляла суперсила, но не успяха да се справят с отговорностите, които нейната позиция налага. САЩ бяха по-заинтересовани да се наслаждават на плодовете на победата си в Студената война. Те не успяха да предоставят помощ на страните от бившия съветски блок, които бяха в тежко положение. Те се придържаха към предписанията на неолибералния Вашингтонски Консенсус.

Именно тогава Китай тръгна по невероятното си пътешествие на икономически растеж, осигурен чрез приемането му – с подкрепата на САЩ – в Световната търговска организация и международните финансови институции. В крайна сметка Китай замени Съветския съюз като потенциален конкурент на САЩ.

Вашингтонгският консенсус приема, че финансовите пазари са способни да коригират собствените си ексцеси, а ако не успеят, Централните банки ще се погрижат за провалящите се институции, като ги присъединят към по-големи. Това беше погрешно убеждение, както демонстрира световната финансова криза през 2007-08 г.

Крахът от 2008 г. сложи край на безспорното световно господство на САЩ и значително стимулира възхода на национализма. Той също обърна прилива срещу отворените общества. Защитата, която получиха от САЩ, винаги беше непряка и понякога недостатъчна, но нейното отсъствие ги остави уязвими пред заплахата от национализма.. Отне ми известно време, за да осъзная това, но доказателствата бяха неоспорими. Отворените общества бяха принудени да се отбраняват по целия свят.

Бих искал да вярвам, че най-ниската точка бе достигната през 2016 година с референдума за Брекзит в Обединеното кралство и избирането на президента на САЩ Доналд Тръмп, но журито е излязло. Перспективите за отворените общества се влошават от изключително бързото развитие на изкуствения интелект. Той може да създаде инструменти за социален контрол, които могат да помогнат на репресивните режими, но представляват смъртна опасност за отворените общества.

Например китайският президент Си Дзинпин предприе създаването на така наречената система за социален кредит. Ако той успее да я завърши, държавата ще получи пълен контрол над своите граждани. Тревожното е, че китайската общественост смята системата за социални кредити за привлекателна, тъй като тя им предоставя услуги, които досега им липсваха, обещава да преследва престъпници и предлага на гражданите ръководство за това как да избегнат проблеми. Още по-смущаващо е, че Китай може да продаде системата за социални кредити в световен мащаб на бъдещите диктатори, които след това ще станат политически зависими от Китай.

За щастие, Китай на Си има Ахилесова пета: той зависи от САЩ да го снабдява с микропроцесори, от които 5G компаниите, като Huawei и ZTE, се нуждаят. За съжаление, обаче, Тръмп показа, че поставя личните си интереси над националните интереси и 5G не е изключение от това правило. И той, и Си имат политически проблеми у дома и по време на търговските преговори със Си той постави Huawei на масата: той превърна микрочиповете в разменна монета.

Резултатът е непредсказуем, защото зависи от редица решения, които все още не са взети. Живеем в революционни времена, когато диапазонът от възможности е много по-широк от обикновено и резултатът е още по-несигурен, отколкото в нормалните времена. Всичко, на което можем да разчитаме, са нашите убеждения.

Аз съм отдаден на целите, преследвани от отворените общества, независимо от победите и загубите. В това е разликата между работата за фондация и да се опитваш да правиш пари на фондовия пазар."