От махалата до световния връх в щангите - историята на Божидар Андреев

Европейският шампион и бронзов медалист от световното първенство по вдигане на тежести Божидар Андреев иска да бъде пример за децата и да им покаже, че с много труд и тренировки мечтите се сбъдват.

Тръгнал от сливенското село Тополчане, българският щангист вече покори европейския връх и се класира на пето място в анкетата за Спортист номер 1 на България за 2019 г.

"Надявам се да съм пример за тях. За някои деца съм пример и искат да тренират и да постигнат техните мечти. Примерът за мен беше брат ми. Когато бях по-малък ме караше постоянно да тренирам, да бягам, да тичам. На мен ми харесваше да го правя. След това личният ми треньор Пламен Братойчев дойде до село, в училището, търсеше деца. Реших да се запиша. От там започна моята история. Не е лесно да си на село. Там животът е съвсем различен, отколкото в града. Беше ми трудно и да избягам от там", разказа той пред bTV.

"Това е моя практика. Всяка година обикалям училищата в Сливен и около Сливен, за да търся деца, които да се занимават с нашия спорт, който не е никак лесен. Така попаднах в училището в село Тополчане. Той тогава беше шести клас. С учителя му по физическо направихме един подбор и той беше един от талантите, които ни хареса. Вечерта се срещнах с родителите, разбрахме се какво трябва да направим, приех го в Сливен в спортното училище и започнахме да работим. С него бяха още няколко деца, които наистина работеха добре, но Божидар се отличаваше с качествата си тогава. При мен има доста деца, които искат да хванат този път. Жалкото е след завършване на училище. Там нещата се накъсват и такива талантливи деца, като Божидар, остават малко настрана. Клубовете не развиват спортисти както преди. Липсата на военна служба малко спира нещата. Преди години един спортист на 18 години влизаше в казармата и там се развиваха нещата. Сега 18-19 години и след това училище, академия или работа", категоричен е наставникът.

Братойчев е толкова сигурен в успеха на своя възпитаник, че дори го приютява в дома си.

"Исках след училище да продължа да тренирам, но нямах възможност да пътувам често. Благодаря на моя треньор, че ме приюти в тях, за да продължа с тренировките и постиженията. Близо година живеех в постройка зад залата, в която тренирах. Условията бяха нормални. На мен ми харесва да съм там. Не ми правеше впечатление дали ще спя в залата или при личния ми треньор. Това не ме спираше. Аз работих и тренирах и знам какво е, но няма как да стане. Работих като касиер и като общинска охрана. С работа не става. Не може да работиш и да тренираш. Аз реших да спра работата, да продължа с тренировките по-сериозно и да постигна целите си. Имах желание да съм Спортист на годината, но съм доволен, че съм в десетката", радва се Божидар.

С успехите му се гордеят и в Тополчане.

"Вярвах, че синът ми ще стане шампион. Той беше много добър от малък. Вярвах в него, че ще бъде човек. Исках да не тренира щангите, за да не му се разшири дроба, да не се разболява. Но той скришно пак ходи да тренира. Човек стана от него. Аз се гордея с него. Пожелавам му успех и 2020 да стане олимпийски шампион", казва баща му.

"Страхувам се най-вече като се качва на самолета. Тогава съм най-много притеснена. Като отива звъни, че е пристигнал. Той като е на първо място, цялото семейство се радваме. Цяла България се радва, не само ние. Да е жив и здрав, сили да има", добавя майка му.

Братята му са категорични, че той е пример за малките деца в селото, а като малък Божидар е бил много послушен.

"Доста близки сме с моето семейство - с татко, с мама, с братята. Говорим си за всичко, споделяме си всичко. Връщам се с желание при нашите. Знам какво е да имаш и да нямаш. Знам къде се намирам и какво правя. Помагам с каквото мога на моето семейство", разказа самият Божидар.

"Това е основно политика на държавата. Много от клубовете наблягат на такси за тренировки, което е голяма грешка. При нас това нещо не съществува. Ние като клуб успяваме да се справим с подготовката на нашите състезатели. Нашият спорт иска постоянство. Няма ли го, не е ли ангажиран състезателят целогодишно в подготовка, нещата не се случват. Нашето задължение като клуб и като федерация, е целогодишната подготовка да бъде на ниво", добави Пламен Братойчев.