Русия засилва военното си присъствие в Либия, каква е целта на Москва?

Руското военно присъствие в Либия е факт от няколко седмици. Москва подкрепя генерал Хафтар, който се готви да щурмува столицата Триполи. Неговият успех ще означава разширяване на руското влияние в Либия, пише Дойче веле.

И руският президент Владимир Путин, и турският държавен глава Реджеп Ердоган най-вероятно ще вземат участие в инициираната от германското правителство международна конференция за Либия, която ще се състои през януари. Тя е предназначена да подкрепи усилията за мир на специалния пратеник на ООН Гасан Саламе, създавайки рамковите условия за вътрешнолибийски политически процес с посредничеството на Обединените нации. Затова е важно на нея да присъстват както Русия, така и Турция.

През последните месеци обаче - по сведения на медиите - руското военно присъствие в Либия става все по-интензивно. По информация на списание "Foreign Policy" от септември Русия участва със собствени сили във водената в Либия война. Кореспондентът на изданието съобщава за пристигането на над сто наемници, членове на т. нар. група "Вагнер" - изключително добре обучени и дисциплинирани войници.

Особено опасни са техните снайперисти, казва пред списанието либийският командир Мохамед ал-Дарат, който воюва на страната на оглавяваното от Фаиз Сарадж "Правителството на националното разбирателство". По думите на командира, техните изстрели в гърдите и главата показват професионализъм, какъвто той не бил виждал преди. И тъкмо те носели отговорността за 30 на сто от жертвите, дадени от неговата част.

Пак по повод на групата "Вагнер" в началото на декември и турският президент Ердоган  заяви, че страната му е готова да изпрати войски в Либия, ако правителството на Сарадж помоли за това. Русия отхвърли съществуването на специалната бойна група, но не успя да убеди Ердоган. Медиите цитират турския президент с думите: "В Русия има фирма за сигурност с името "Вагнер". Тя е изпратила свои служители там (в Либия)".

Наемниците воюват на страната на генерал Хафтар - силният човек на базираното в източната част на страната контраправителство, което гледа на себе си като на легитимно представителство на либийското население. Хафтар, който е следвал в Москва, след това обаче години наред е живял в САЩ, се ползваше до тази есен и с подкрепата на американския президент Доналд Тръмп. Но през ноември той прие делегация, водена от американския посланик в Либия Ричард Норланд, която не само настоя да се откаже от офанзивата си, насочена към Триполи, а и заяви, че САЩ са загрижени от "руската експлоатация на конфликта за сметка на либийския народ".

Интересите на Москва

Кремъл наистина поддържа контакти и с контраправителството в Тобрук, а руски енергийни фирми са сключили договори с държавното Национално нефтено дружество. Но очевидно Путин смята, че генерал Хафтар, който се ползва с подкрепата на някои държави от Персийския залив и на Франция, ще се наложи.

От 2016-а неговите войски контролират почти всички либийски нефтени находища. Ако Москва получи по-голяма роля в либийския нефтен сектор, тя ще разполага с мощен лост на международния енергиен пазар, който би могъл да се използва и за политически цели. Същото важи и с оглед на миграционните потоци. Либия е стратегически пункт в Африка: голяма част от насочилите се към Европа хора преминават оттам. Ако Москва би могла да направлява тези движения, Европа неминуемо ще трябва да се съобразява с нейната позиция в този изключително важен въпрос.