Вал д'Изер – тайният град на френската съпротива срещу нацистите

Докато първият сняг пада през декември 1943 година, Хугете Мюлер и сестра й Марион тихо напускат френския град Лион и се качват високо в Алпите. Те не отиват там да карат ски, а за да избягат от Клаус Барби – лидера на СС, който малко по-късно става познат като "Касапинът на Лион“. Двете сестри се надяват, че ще намерят спасение в градчето Вал д'Изер, само на няколко километра от границата с Италия.

Хугете вече била бягала веднъж. Тя живеела в Ница докато френският град бил под контрола на италианците. Мястото било рай за евреите, но когато през септември Италия излиза от войната, нацистите плъзнали по Ривиерата и започнали да арестуват наред. В затвора попада и майката на Хугете и Марион – Едит. Тя била депортирана през октомври и убита в газовите камери на Аушвиц. Факт, който двете сестри научават едва след края на войната.

Едва на 15 години Хугете заминава за Лион,  за да живее с 23-годишната си сестра. Но през декември, те отново трябвало да бягат.

През зимата планината също било рисковано място за укриване. Германските войници, съвсем наскоро преместени от руския фронт, били изпратени в хотел Hotel des Glaciers във Вал д'Изер. Те плячкосвали хотели и ресторанти, изгаряли хижи до основи. Местните все още наричат този период  la terreur. СС също се оглеждало за подозрителни непознати.

Но тогава защо сестрите избрали да отидат във Вал д'Изер?

Един от вариантите е, че Марион е била посъветвана да го направи от годеника си, който бил член на френската съпротива. Двете сестри обаче изпаднали в беда, когато Хугете паднала и си счупила крака. Лекарят във френския курорт я посъветвал, да слезе в болницата в Бург за лечение. Уплашена от това, че може да й бъдат зададени въпроси, които да развалят прикритието им, Марион ударила доктора с юмрук в лицето.

Днес Хугете е на 92 години и живее в Сан Франциско.

Дълго време тя и сестра й, която умира през 2010 година, дори не споменават за дните, прекарани във Вал д'Изер. Но 76 години по-късно тя решава да разкаже историята си.

Двете момичета били родени в Берлин и заминали за Франция с родителите си през 1933 година, малко след като Хитлер взима властта в Германия. Но докато Марион има фалшиви документи, Хугете няма. Тя била кръстена, за да няма буквата J, отбелязваща евреите, върху личната си карта. Но само фактът, че е била родена в Берлин, можел да я прати в ареста, а след това и към смъртта, при пристигането й в болницата в Бург.

Докторът горе в Алпите й обяснил, че ако не се лекува, единият й крак ще остане по-къс от другия. За Хугете това не било проблем: "Казах му, че е по-добре да съм саката, отколкото мъртва.“

Изненадващо докторът предложил да се грижи за нея в следващите 6 месеца. Защо напълно непознат би рискувал живота си за тийнейджърка, която е срещнал преди малко, е мистерия. Ако нацистите го заловели, цялото му семейство щяло да бъде убито.

Милостта на доктора е мистерия и за Хугете

"Когато се върнах във Вал д'Изер през 70-те, за да му благодаря, вече беше прекалено късно. Вдовицата му отвори вратата и каза, че е починал. Това беше... сега дори не мога да си спомня името му“, казва Хугете пред BBC.

Но Google бързо помага за възстановяването на паметта й. Нейният спасител се оказва доктор Фредерик Петри, който живеел в огромно бунгало с майка си и сестра си.

"Той беше много мил. Носеше ме на ръце в градината, когато времето стана по-хубаво“, спомня си германката.

Справка в мрежата показва, че доктор Петри е станал кмет на  Вал д'Изер и е посрещал звезди и кралски особи. Ала никога не споменава, че е помогнал на млада еврейка да оцелее по време на войната.

Дъщерята на Петри, Кристел, не е изненадана от добротата му: „Той се ръководеше от страст, но не да гипсира счупени крака, а да се грижи за хората. Той бе щедър и през целия си живот правеше всичко за другите.“

Днес Вал д'Изер е голям курорт, но през 40-те е било малко градче с едва 150 жители.

"Къщата на баща ми беше на главната улица. Било е много опасно да скрие еврейско момиче“, казва Кристел. Тя също така не знае защо момичета са избрали малък град като  Вал д'Изер, за да се скрият, но според нея причината е същата, която завела й баща й там.

През 1938 година младият доктор, със страст към ските, решил да се присъедини към своите приятели, някои от които професионални скиори. Те били открили курорта няколко години по-рано. Като повечето млади мъже, които държали ски училища и хотели в Алпите, той бил роден в Елзас – регион, окупиран от германците през Първата световна война.

Бащата на Кристел мразел германците, а тази омраза се засилила, когато бил пратен в лагер край Щутгарт за две години – от 1940 до 1942 година.

Когато германците пристигнали във Вал д'Изер през септември 1943 година, младите мъже и жени използвали най-могъщото си оръжие срещу тях – своите ски. Познавайки проходите добре, те създали мрежа за съпротива. Сред тях бил и ски инструкторът Жермен Матис, който е арестуван от нацистите през 1944 година и умира в концлагер на 27-годишна възраст.

Тук може би се крие причината, заради която Марион избира Вал д'Изер

Нейният бъдещ съпруг не само бил част от френската съпротива, но и също като младия доктор Петри, той бил роден в Елзас. Може би той е имал връзки в курорта.

Вярвайки на доктора, Марион оставила сестра си във Вал д'Изер, за да се възстанови и се присъединила към годеника си Пиер в Тулуза. Върнала се в курорта през юни 1944 година. Вече бременна, тя едва успяла да избегне да бъде изнасилена и убита от СС.

Два месеца след като сестрите напускат Вал д'Изер, градът е освободен. Членовете на френската съпротива обаче продължават да помагат на все още окупираните италиански градове в близост. Още веднъж доктор Петри поставя живота си в опасност заради непознат.

През 1944 година група британски войници са изоставени в планината от партизаните. Те нямат топли дрехи и замръзват до смърт. Когато Петри ги открива, само един от войниците е жив. Той едва дишал, но докторът отказал да приеме, че мъжът е умрял. Носил го на гърба си до хижата, където благодарение на майка си, се грижил да него, докато войникът не се възстановил достатъчно, за да си тръгне. Това било изключително необичаен акт на милост за французите, които били обидени на това, че британците ги изоставят при Дюнкерк.

След войната Марион се омъжва за Пиер. Те имат две деца, но бракът им не оцелява дълго. За това Марион заминава за Лондон, където „започва втория си живот“. Хугете пък се отправя към Сан Франциско през 1947 година, за да види баща си, който също е оцелял след войната. Там се влюбва, ражда сина си Норман и остава завинаги.

Сега тя иска нейният спасител - доктор Петри, да получи признанието, което заслужава. За това е писала на Центъра за възпоменание на Холокоста в Йерусалим, за да бъде включено името му сред тези на "Праведни сред народите“.

И до днес, повечето хора не знаят за историята на Вал д'Изер по време на Втората световна война и колко членове на френската съпротива са се разхождали по улиците му. Хугете се надява, че историята й ще промени това и все повече хора ще научат, кои са били героите от това малко алпийско градче.