Афро-турците в днешни дни - потомци на роби, бежанци в родината си

Когато Ялчин Яник отива на работа в родния си турски град Измир винаги се отбива край семействата сирийски бежанци и ги пита как са.

Той им съчувства, защото дори в родния му град често се случва да го вземат за бежанец.

Той е афро-турчин, потомък на африкански роби в османската империя, доведени тук в средата на 19 век

На улицата, а и в шивашката му работилница често се обръщат към него презрително с думи като "черен" или "арабин".

"Такива изрази човек може да чуе и от познати, макар и подхвърлени на шега. Може и цяла година да не чуеш подобни думи, а после в рамките на седмица да те нарекат така 10-на пъти", обяснява пред DW Ялчин.

С времето афро-турците като него са станали по-уверени, дори създават свой фестивал в Измир. Минувачите обаче се чудят и някои от тях за първи път чуват, че има такива хора в Турция.

Много от самите афро-турци обаче също не знаят много за себе си.

Като повечето Ялчин Яник и семейството му живеят скромно. Те не знаят много за предците си. Той знае, че предшествениците му са от Танзания.

"Дрои и да почнеш да търсиш документи от онова време почти няма", обяснява той.

В училище децата не са учили нищо са съдбата на африканските роби, защото тя не се преподава. Те също са се сблъскали с расизма.

Афро-турците не могат да си позволят да пътуват до континента, от който са корените му, затова винаги се радват на хората от от Африка.

"Разбира се, че ни се иска ние самите да идем в Африка. Може пък мечтата ни да се сбъдне".

Ялчин Яник обаче иска първо да промени нещо в Турция. на изорите през 2018 г. се кандидатирал депутат от една лява партия, но не събрал достатъчно гласове, за да спечели поста.