Какво е да живееш в Квартала на червените фенери в Амстердам?

Заради бордеите, осветявани от червени светлини, De Wallen в Амстердам е един от най-провокативните квартали в холандската столица.

Заради бума на туристи през последните години обаче, Кварталът на червените фенери се е превърнал и в нещо като спектакъл.

По думите на първата жена кмет на Амстердам, Фемке Халсема, момичетата зад прозорците са се превърнали в "нищо повече от атракция“ заради "ужасното и неуважително държание на туристите“, както и заради появата на телефоните с камера и социалните мрежи.

В резултат на всичко това Фемке Халсема се опитва да предпази момичетата, работещи в бордеите и да намали ефекта от масовия туризъм. Тя настоява или зоната да бъде затворена за туристи, или бордеите да бъдат изместени извън центъра на града.

Но засега домът на червените фенери си остава De Wallen. А какво е да живееш в района, свързван със секс и пияни туристи?

"Научихме карате, за да се защитим“

70-годишната Мартин Гроен живее в квартала от 1979 година. Първо наема малка къща край канала, но когато се ражда второто й дете, домът й става прекалено тесен. За това семейството й купува голяма сграда, построена през 1450 година до канала Oudezijds Achterburgwal, заедно с още пет други семейства.

"Беше изключителна дупка, но ние впрегнахме сили и я почистихме. По онова време кварталът е изключително опасен, пълен с пристрастени към хероина хора и дилъри. Трябваше да научим карате, за да се защитаваме. Днес само аз и съседите над нас сме останали от оригиналните купувачи на сградата. Заради шумните туристи изпитваме голямо неудобство“, разказва Гроен пред CNN.

Всичко започнало преди шест години. Тя обяснява, че заради големите тълпи не можеш да се разхождаш спокойно из квартала. Гроен признава, че избягва улиците на De Wallen вечер, тъй като далеч не е забавно да се разхождаш по тях.

"Наистина мразя пияните англичани. Мисля, че трябва да преместят момичетата на летището. И без това повечето туристи идват само заради това“, категорична е жената. Но тя не иска да се премести, тъй като обича дома си.

"Приветствам забраната на групите от туристи, но общината не може да направи много по този въпрос. Все пак, трудно могат да се предприемат мерки срещу масовия туризъм“, обяснява тя и допълва: "Преди време беше опасно да се разхождаш тук заради наркоманите, но собствениците на апартаменти бяхме заедно и се пазехме взаимно. Сега всички сме жертви на неудобството от туристите, но няма какво да направим по въпроса.“

"Повече полиция би помогнала“

Саша Кок е на 49 години и отглежда сина си в квартала. Като малка е израснала другаде, но често идвала в De Wallen, тъй като книжарницата, която семейството имала, се намирала в района.

"Като малка не можех да излизам на площад Nieuwmarkt, а сега  шестгодишният ми син свободно може да си играе по улиците. Има по-малко наркомани. Мисля, че кварталът се е променил към по-добро, но броят на посетителите се увеличи. Туристите се концентрират в много малък район. Големите групи са най-лоши – те не се интересуват от това, че хората живеят тук“, казва Кок.

По думите й повече полиция в квартала би помогнала, но полицейският отдел на Амстердам страда от липса на кадри.

"Прилича на малко село“

Вилямин Тайту и Юстус Долеман също живеят в квартала от дълги години. Според тях има силна солидарност между местните жители.

"Тук винаги е било оживено, а това ми харесва. Харесва ми шума на улиците. Преместих се в квартала на червените фенери като студент през 1988 година. Тогава бях на 18 г. По това време хората използваха наркотици по улиците открито, а много дилъри се разхождаха по тях. Никога обаче не съм се чувствал в опасност. Знаех кои места да избягвам и в кои часове да не съм навън. Сега има много туристи и някои създават пълна бъркотия. За щастие кметът окачи табели, които призовават туристите да се държат добре“, разказва Юстус.

Той се опитва да живее в други части на града в продължение на две години, но признава, че му е станало скучно. За това се връща обратно в  De Wallen. Казва, че колелото му никога не е било крадено, а когато дилърите са по улиците, той вече спи спокойно в леглото си.

"Туристите си мислят, че могат да правят всичко тук. Кампанията We live here показва, че тук има още хора, които живеят в района. Приветстваме туристите, но те трябва да се държат добре. Знам, че има планове прозорците с момичетата да бъдат закрити, но така или иначе те не изкарват толкова много пари. Хората идват да ги гледат, но не им плащат за услуги“, обяснява Вилямин.

Тя твърди, че макар и Юстус да не е изпитвал проблеми, на няколко пъти сърцето й „почти спирало“, тъй като хората в района не обръщали внимание на трафика и щели да блъснат дъщеря й. Тълпите също са й неприятни, твърди, че местните понякога предизвикват катастрофи, само и само да изплашат туристите. Гледала е за домове и другаде в Амстердам, но по думите й, те са прекалено малки, а и скъпи.

"Тук е като едно малко селце – събираме се със съседите си на вечеря, виждаме се почти всекидневно край училищата или на площадките. Има високо ниво на солидарност между нас. В края на краищата, колкото и да се оплакват, никой не си тръгва от тук“, споделя Юстус.

"Има нещо в атмосферата на това място“

Преди 15 години Пол ван Егмонд се мести в De Wallen и никога повече не поглежда назад. Преди това той е живял в града Харлем, близо до Амстердам. Когато получил възможността да купи апартамент в центъра на квартала с червените фенери, той дори и не се замисля.

"Познавам всичките си съседи, както и проститутките, и хората, които държат бордеите, собствениците на старите пъбове и секс магазини. Всички те са приятелски настроени хора. Харесва ми динамиката на ранната сутрин – когато всички бързат да започнат деня си, а улиците са безлюдни. Има нещо в атмосферата на това място. Не мога да го обясня. Толкова е красиво, особено когато слънцето изгрява. Има толкова скрити места и привлича както тъмнината, така и светлината. Не изпитвам никакво неудобство“, обяснява Пол.

"Кампанията на кмета не дава резултат“

Рейчъл Бонуел държи бутиков хотел и бар в De Wallen. Тя твърди, че кампанията We Live Here не е дала резултат, нито пък големите табели, които съобщават, че има глоба от 100 евро, ако се пие алкохол на улицата. Те просто отнемали от красотата на района.

"Никога не съм живяла в квартал в Амстердам, където да познавам толкова много от съседите си. Туристите са просто част от фона на нашия всекидневен живот. Хората гледат да са далеч, когато следват натоварени седмици като King’s Day и Нова година.